Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Смяташ ли, че са му направили постановка?

— Откъде да знам? — попита Имелда, очевидно ядосана от моите предразсъдъци за гейовете.

Улових я за ръката. Погледнах я в очите и отсякох:

— Престани. Нужна ми е твоята помощ.

Тя погледна ръката ми и аз учтиво я отдръпнах, преди Имелда да забие коляно в слабините ми или да ме ухапе, или най-малкото да пробие дупка в челото ми с яростния си поглед. Ако не съм го споменавал досега, то трябва да знаете, че Имелда може да бъде същинска хала, когато я обземе ярост. Понякога дори не е необходимо да я обзема ярост. Ще ви захапе за задника ей така, само заради спорта.

Тя изправи рамене.

— Сега пък какво означава това? Че нямаш угризения да искаш помощ от една лесбийка ли?

— По дяволите, Имелда, дори и да си лесбийка, ти всъщност не си.

— А?

— Като Рок Хъдсън — обясних и се ухилих тъпо.

Тя поклати глава, все едно това беше най-глупавото нещо, което някога беше чувала. След това си придаде примирено изражение, сякаш нямаше значение, че съм пълен тъпанар, все щеше да вмести една милостива услуга за мен в напрегнатия си график.

— От каква помощ се нуждаеш?

Набързо й обясних всичко — от неочакваното желание на Катрин да се възползва от услугите ми до бръмбарите, които бях открил в стаята си. Тя търпеливо кудкудякаше и ръмжеше на подходящите места, но не изглеждаше никак обезпокоена или разтревожена. Имелда обаче си беше такава — тежеше си на мястото като оловна палачинка.

— И какво искаш от мен? — попита, след като приключих.

— Искам всичките ни стаи и офиси да бъдат проверявани за подслушвателни устройства всеки ден. И трябва да разбера кой е Кийт Мерит. И какво е търсил тук.

— Има ли някаква причина да не попиташ мис Карлсън за това?

— Питах я. Излъга ме.

— Аха.

— Хайде бе, Имелда. Нали разбираш какъв ми е проблемът? Катрин е замислила нещо. Тя винаги има нещо наум.

А Мерит навярно е в центъра му. Никой не хвърля хората пред фучащи коли ей така, заради купона.

— Ти и с нея ли имаш проблем? С мис Карлсън?

— Винаги съм имал проблеми с нея. Ти не я познаваш толкова добре, колкото мен. Никога не си срещала по-манипулативен, коварен и лукав човек. Не й се връзвай на номерата.

— Аз я харесвам — рече Имелда, като по този начин потвърди, че вече е попаднала в мрежата на паяка. — Няма да направя нищо, което да й навреди.

— Кой говори за нещо, което да й навреди? Повярвай ми, тя е замислила нещо.

— Добре, става — съгласи се тя.

После си тръгна, все едно нямаше какво повече да обсъждаме.

— Благодаря ти — извиках подире й.

Остави ме сам на напечения от слънцето тротоар, обзет от чувството, че сме пресекли Рубикон, или както там се казва, когато двама доскоро близки хора са направили гигантска крачка назад в отношенията си и са се отдалечили един от друг.

Имелда Пепърфийлд — лесбийка? Щеше да ми бъде много трудно да се примиря с това. След като бяхме прекарали заедно цели осем години. Изведнъж осъзнах как се е почувствал Ърни Уолтърс, когато е разбрал за Уайтхол.

Как съм могъл да не го забележа, по дяволите?

Корейците могат да бъдат ужасни бюрократи, когато им отърва, тоест през повечето време. Но понякога, когато поискат, могат да решават проблемите мигновено, затова моята молба да се срещна с министъра на отбраната Ли Юнг Ким и съпругата му в техния дом беше одобрена за броени часове.

Беше очевидно, че за това е било необходимо лично решението на самия министър Ли. Предположих, че е одобрил молбата ми, воден от любопитство, или пък защото искаше да се възползва от възможността да ми смачка фасона — както за това, че се бях държал толкова грубо с него, така и защото помагах в защитата на човека, който жестоко беше убил неговия син.

В шест часа вечерта, облечен в най-добре колосаната си униформа и обут с най-блестящите си ботуши, стоях притеснено точно по средата на изтривалката пред входната му врата. Сградата, построена от зеленясали червени тухли, беше по-голяма от обичайните корейски къщи, особено в центъра на Сеул, макар че би изглеждала малка и твърде невзрачна в някой квартал на американската средна класа. Корейците не обичат да парадират с богатство, затова живеят доста непретенциозно, с едно изключение — колите и телевизорите. Направо са луди по мерцедеси и сонита.

Тъй като навремето съм посещавал корейски домове, предприех предварителни мерки за спазване на обичаите, наведох се и наполовина развързах връзките на ботушите си, за да съм готов бързо да ги събуя. Това е един от азиатските обичаи и тъй като съм светски човек, знам много добре какво трябва да правя.