Брайан Хейг - Врагове по неволя

Едва не се задавих от изненада.

— Така ли?

— Разбира се. Само защото съм го виждал да се бие обаче. Точно затова беше толкова добър боксьор. Наричаха го „Разярения бик“, като онзи от филма. На ринга направо полудяваше. Изкарваше акъла на всички, с които се боксираше.

— Наистина ли? — попитах. — Значи смяташ че… какво? Може би е таял някакъв скрит гняв, някакъв дълбок патологичен импулс?

— Ей, аз съм машинен инженер, а не психиатър. Не съм забелязвал такова нещо извън ринга, но със сигурност съм го виждал вътре. Все едно беше някакво чудовище, което са пуснали от клетката. Този тип не се боксираше, той направо убиваше. Ръцете и юмруците му бяха като онези старите картечници, та-та-та, пердашеха като машина, кръв се лееше навсякъде, а той продължаваше да напада. Но може би щях да се сетя, ако знаех онова, което знам сега… да, може би е бил някакъв спотаен гняв, свързан с този негов хомосексуализъм.

Точно в този миг Ърни Уолтърс изгуби безплатния си билет до Корея. Но нямах намерение да се отказвам.

— Кажи ми, Ърни, има ли други ваши съвипускници, с които според теб мога да поговоря за Том?

— Не знам, по дяволите. Имаше няколко момчета, които го харесваха. Но мога да ти кажа, че всички го уважаваха. И след първи курс никой не смееше да се занася с него. Нали разбираш, много от момчетата не знаеха, че е носител на златните ръкавици, но пък всички знаеха, че е шампион на бригадата. При това три години поред.

— Разкажи ми за това.

— Добре, разбира се. Веднъж годишно целият кадетски корпус се събира във физкултурния салон за боксовите финали на бригадата. Това е все едно събитието на годината, нали разбираш? Който го спечели, става царят на курса. Или, в случая, царицата на курса — изкикоти се той. — Всички видяха как се бие Томи. В два или три от мачовете си беше направо страшен. Веднъж, когато се боксира с един от по-горните курсове, шампион от предишните две години… Мамка му, никога няма да го забравя. Томи просто беше полудял. Целият ринг беше в кръв. Томи прати човека в болница. Счупи му носа, натроши му челюстта. Нещастникът не можа да се свести цели две денонощия. Седмици наред всички говореха за този мач.

— Значи всички са знаели, че е склонен към насилие.

— Виж какво, господин майор, ако искаш да се кача на самолета и да дойда да свидетелствам какъв страхотен пич е Томи Уайтхол, няма проблеми. Ще го направя. Армията сигурно ще ме убие заради това, но ще го направя за Томи. Мога да изброя навярно още петима или шестима, които също биха го сторили. Преди тази работа да се разчуе, можех да изброя и дузина. Но сега определено има риск, нали?

— Така е, Ърни. Хич не ми се иска да чуя това за бокса от свидетелската скамейка.

— Няма проблеми. Господин майор, мога ли да ти предложа един съвет? Нали разбираш, тайничко. Само между нас. Нищо повече, нали така?

— Ърни, търся да се заловя за всякаква сламка.

— Виж дали можеш да разговаряш с Едуин Гилдърстоун. Той навярно е най-старият майор в армията. Беше преподавател на Том по английски и бяха доста близки.

— Ърни, много ти благодаря за това — отвърнах. — Беше ми повече от полезен.

— Виж, сър, ако мога да направя нещо за Томи, просто ми звънни. Веднага, по всяко време на денонощието, става ли? Томи Уайтхол е мой приятел. За разлика от много други негодници, продължавам да го казвам пред всички. Може би затова ме гледат толкова накриво тук, нали разбираш? И следващия път, когато се видиш с Томи, кажи му, че го обичам като брат. Но внимавай точно да предадеш думите ми. Само като брат, ха-ха-ха.

— Благодаря ти, Ърни — рекох. — Прехвърли ме обратно на регистрацията, моля те.

Мина секунда, последваха две иззвънявания и се чу раздразнителният глас на полковник Хал Менкъл.

— Получихте ли онова, от което се нуждаехте, Дръмънд? — попита той.

— Уолтърс изобщо не ми беше от полза — излъгах. — Кой мислите, че би могъл да свърши работа?

— Опитайте с капитан Форбс. Или подполковник Мериуедър, който му е преподавал математика. Или…

Прекъснах го:

— А какво ще кажете за стария му преподавател по английски? Едуин Гилдърстоун.

— Гилдърстоун ли? — възкликна той, очевидно изненадан.

И адски недоволен — толкова недоволен, че можех да се закълна, че чух как изскърца със зъби.

— Да, точно така. Майор Едуин Гилдърстоун.

— Аз…

— Той още е в преподавателския състав, нали?

— Може би. Но защо пък искате да разговаряте точно с него? Повярвайте ми, Дръмънд, другите хора, които ви споменах, са далеч по-компетентни по темата. В този случай трябва да внимавате къде стъпвате, ако схващате накъде бия. Може да нагазите в доста гадости.