Брайан Хейг - Врагове по неволя

Според Битълсби Моран му позвънил в 5:29 и след като говорил с полковника, се свързал с началника на участъка в Итеуон. Този разговор се състоял в 5:45. Да предположим, че на този началник са му били необходими две или три минути да извика своя дежурен офицер и да му нареди да изпрати разследващ екип в апартамента. Итеуон не е голям квартал. Толкова рано сутринта улиците не са били натоварени и на корейските ченгета са им трябвали вероятно десет до петнайсет минути, за да стигнат до апартамента на Уайтхол. Това означава, че корейците не биха могли да се появят на местопрестъплението по-рано от 6:00 часа, съвсем малко преди Блакстоун.

Казано с други думи, Джаксън лъжеше за това колко знае, ако не лъжеше и за всичко — какъвто навярно беше случаят. Между момента, в който го беше събудил Моран, и пристигането на корейските ченгета имаше поне трийсет минути.

Само предполагах, но ми изглеждаше логично: Уайтхол, Моран и Джаксън бяха използвали тези трийсет минути, за да обмислят ситуацията и да се наговорят. Джаксън имаше достатъчно акъл в главата си да се опита да прикрие този факт, но не и чак толкова, че да изчисли времето.

И какво следваше от това?

Ами например фактът, че се елиминираше всякакво съмнение, че е имало поне прибързан, нерешителен опит да се сглоби общо алиби, да се организира обща защита, да се разберат как да се прикриват един друг.

Но нещо се беше объркало. По някаква причина планът се беше провалил и на Уайтхол му бяха връчени пешкирът и ключът от пералното помещение. А за да разбера как се беше разпаднал техният план, трябваше първо да го възстановя.

Опитах се да си представя как биха могли да се развият събитията. И тримата бяха военни — капитан, старши сержант и редник — и в един идеален свят това би означавало желязна дисциплина. Уайтхол или Моран биха съставили плана, а Джаксън, простият редник, би го изпълнил безпрекословно. И бездруго сигурно е бил изплашен до смърт — да не бъде разкрит като хомосексуалист, да не бъде замесен в убийство, да не бъде арестуван от чужда полиция в чужда държава. Би трябвало да бъде отстъпчив и послушен.

Така поне би трябвало да изглеждат нещата при обичайните условия. Условията обаче не бяха обичайни. Тримата военни бяха трима гейове, сексуално обвързани един с друг по начини и в комбинации, които дори не можех да си представя. Всичко беше с главата надолу.

В цялата история имаше прекалено много неща, които не можех да схвана, защото бяха далеч извън сферата на познанията ми. Уайтхол го беше усетил веднага — аз не знаех почти нищо за хомосексуалистите и за техните особени отношения. Знаех обаче кой е наясно.

Ето защо излязох от стаята си, взех асансьора, слязох два етажа по-надолу и застанах пред вратата на стая 430. Почуках три пъти и се опитах да си придам възможно най-простодушен вид.

В стаята светна, шпионката потъмня, резето щракна и вратата се отвори навътре.

Катрин беше облечена в оскъдна тениска, която се спускаше едва до една четвърт от бедрата й. Наистина имаше страхотни крака — с издължени, стегнати мускули, стройни прасци и тънки глезени. Косата й беше разрошена и изглеждаше смъртно уморена. Изръмжа. Очевидно не се радваше да ме види.

Опитах се да прикрия радостта си, че съм я събудил. Пуснах чара си на максимална мощност и казах:

— Много съжалявам, че те разбудих — което изобщо не беше вярно, — но имам няколко въпроса.

Което си беше истина.

— Дръмънд, часът е един след полунощ.

— О, да, така е — признах си, докато си проправях път покрай нея. — Но нали и без това вече си будна.

Тя ме последва, като ругаеше тихичко, облегна се на стената и кръстоса ръце на гърдите си.

— Гледай тези въпроси да са важни. Много важни.

— Добре — отвърнах, отпуснах се на един стол и вдигнах крака върху нейното бюро, за да й подскажа, че възнамерявам да се задържа доста време. — Да започнем с този: вярваш ли на твърдението на Уайтхол, че той и Ли са били влюбени?

Тя се върна в леглото си, под завивките, които придърпа до гърдите.

— Дръмънд, ако случайно не си забелязал, аз съм адвокат, а не детектор на лъжата.

— Добре. Но ето какъв е моят проблем. Имаме четирима гейове, които си правят купон. Единият е убит. Трупът му съдържа сперма от двама различни мъже. Единият от тези мъже твърди, че той и починалият са били лудо влюбени, вечна любов — от тази, която се случва веднъж в живота. Разбираш ли какъв ми е проблемът? Те не изпитват ли ревност също като хетеросексуалните?