Брайан Хейг - Врагове по неволя

Попита ме:

— Още ли си убеден, че Уайтхол го е извършил?

— Аха. Силно убеден — рекох и разтърках чело, за да мога да заслоня очи, така че да не ме хване вторачен в готините й крачета.

— Не възприемаш ли предположението ми, че са сменяли партньорите си?

— А, възприемам го, разбира се. Защо не? Самият аз не бих прекъснал една връзка точно по този начин, но мисля, че е правдоподобно.

Катрин отпи глътка вода и аз долових, че се вглежда в лицето ми, но не можех да бъда сигурен, защото собствените ми очи бяха прекалено заети да изследват прехода от глезените към кадифените й прасци.

— Позабавлявай ме още малко — каза тя. — Върни се към онова, което попита Томас тази вечер. Кой друг би могъл да убие Ли? Започни с Моран. Той е приятел на Уайтхол, нали? Наясно е с намеренията му. И му помага, като довежда подходящ партньор.

— Истински приятел — подметнах язвително.

Току-що бях забелязал, че и коленете й бяха великолепни. Нито големи, нито малки, нито костеливи, нито твърде пълни. Майка ми винаги казваше, че единственият начин една жена да бъде оценена както трябва е на базата на коленете й. Звучи странно, но тя имаше право.

Катрин изведнъж рече:

— Дръмънд, трябва да престанеш.

— А? — сепнах се аз, като си мислех, че ме е хванала как я зяпам.

— Престани да правиш предубедени умозаключения. Гейовете живеят в свой, различен свят. Особено пък гейовете във войската.

— Добре, значи Моран е страхотен тип — рекох, като забравих за коленете й, защото вече ме занимаваше повече разкошната гледка на бедрата й. — От онзи тип благороден приятел мъжкар, когото всеки би искал да има. Ами Джаксън? Постоянен приятел ли е бил на Моран? Или просто мимолетно гадже?

— Предположението ми е, че Джаксън е бил само един отстъпчив партньор. Може би Моран е спал няколко пъти с него. Имало е физически контакт, но не и емоционална връзка.

В доблестна проява на воля отместих поглед от краката към лицето й. Изведнъж забелязах, че очите й бяха най-зеленото нещо, което някога съм виждал, бездънни езера с отразени в тях гори, ливади и блещукаща светлина. Имаше нещо странно в начина, по който ме гледаше. Но всичко това бе прекалено сбъркано. Тя беше лесбийка. Двамата се ненавиждахме твърде силно. Ако беше иначе, бих се заклел, че ми подаваше сигнала, който ние, мъжете, наричаме: „Хайде, какво още чакаш?“

Искам да кажа, че бяхме в хотелска стая, късно през нощта, точно до нас имаше голямо, удобно легло, тя беше почти гола, по дяволите, а и беше толкова близо до мен, че можех да доловя аромата на косата й. И той беше страхотен.

Идиотска работа, нали така? По дяволите, та ние дори не се харесвахме!

Идиотско или не, реших, че ще бъде най-добре да си тръгвам, при това моментално. Присъствието на разкошна полугола жена, която се намира на една ръка разстояние, действа много разложително върху самодисциплината.

Бързешком се изправих и се ухилих накриво.

— Аз май трябва да си ходя.

За миг тя изглеждаше като зашеметена. После ме изгледа така, че ако не я познавах, бих си помислил, че е донякъде разочарована.

— Тръгваш ли си? Но ти ме събуди!

— Знам. Съжалявам, наистина. Просто… ммм… мозъкът ми се задръсти. Чувствам се, ъъъ, напълно изтощен — казах и предприех бързо отстъпление.

Отворих вратата и вече почти бях прекрачил прага, когато чух Катрин да мърмори:

— Господи, понякога си такъв тъпанар, Дръмънд!

Това пък откъде се взе, по дяволите? Би трябвало да ми благодари, че я оставям да си доспи. Затворих вратата и си мърморих под нос по целия път до стаята.

Отне ми известно време, но в крайна сметка схванах каква беше работата. Предполагам, че повечето мъже ще ме обвинят, че съм допуснал безразсъдна грешка. Тя току-що ми се беше предложила, а аз бях реагирал като абсолютен тъпанар и си бях тръгнал. Може би не беше стопроцентова лесбийка. Може би беше бисексуална, петдесет на петдесет, а по някаква случайност бях улучил една от онези вечери, когато беше на вълната на другите петдесет процента.

Но пък, от друга страна, повечето хора не познават Катрин Карлсън така, както аз я познавам. Сигурно искаше да ми даде урок за това, че бях нахлул в стаята й посред нощ. Или пък искаше да ме постави на мястото ми ей така, по принципни съображения. Някои жени го правят, повярвайте ми. Всичко се свежда до властта, а най-бързият и най-безопасният начин да се сдобиеш с нея е да покажеш малко бедро, да хвърлиш някоя и друга фалшива усмивка и после да реагираш като ужасно обидена, когато бикът започне да пръхти и да рие земята с копита.