Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Мамка му! — възкликнах и генералът се изкикоти.

— Нещо друго, с което мога да ти помогна?

— Не, благодаря ви много.

След което прекъснахме връзката.

Хубавото на този телефонен разговор беше, че той всъщност ме вдъхнови. Не знам с какво впечатление сте останали, но аз наистина не харесвам Еди. Не, не е вярно. Аз го мразя в червата.

Има една чудесна латинска фраза: Palmam qui meruit ferat, което в превод означава „Никой освен теб не може да се сравнява с теб самия“. Фразата доста точно обрисува Еди. Той е самодоволен, високомерен, надут и неприятен тип, който печели всеки път и никога не допуска загубилите да забравят това.

След като се заклех да не получа поредната му бейзболна бухалка, стоях буден до един сутринта, за да почета още от материалите в кашоните. Започнах с първоначалните показания на Джаксън.

Редник Евърет Джаксън, както беше цялото му име, беше роден преди двайсет години в Меривил, щата Мисисипи, а армията го бе обучила за административен чиновник.

В Корея беше почти от година, но нищо от личното му досие не се набиваше на очи. Беше просто едно от многото момчета, които са завършили гимназия, но са се отказали от колежа или са отложили влизането си, за да постъпят в армията. Може би е търсел някакви приключения, може да е искал да се махне от дома, а може и просто да не се е сетил за нищо по-интересно. Но пък беше умен. Резултатът му от теста, който се прилага в армията, беше 126. Той приблизително отговаря на коефициента за интелигентност в цивилните тестове, значи момчето имаше нещо в главата си.

Разгледах снимката, закрепена от вътрешната страна на корицата. Опитах се да пренебрегна вече известния ми факт, че е гей, но пък той точно на такъв си приличаше. Това не е лесно да се постигне на черно-бяла армейска фотография, на която стоиш мирно, облечен в униформа. Но той някак си беше успял. Излъчваше подчертана мекота и женственост.

Преди да бъде въведено правилото „Не се пита, не се казва“, Евърет Джаксън щеше да бъде забелязан и освободен от служба десет секунди след като е влязъл през портала, за да започне първоначалното обучение. Някой дебеловрат сержант с шапка като на мечето Смоуки щеше да го погледне, да изсумти подигравателно веднъж-дваж, а после щеше да го отведе в тоалетните и там, приближил лицето си на два сантиметра от лицето на Джаксън, да го попита свирепо:

— Не си и помисляй да ме лъжеш, момко. Кажи ми къде обичаш да мушкаш малкото си пишле.

Моран твърдеше в първоначалните си показания, че той бил поканил Джаксън на партито у Уайтхол, защото горкото момче си нямало приятели и било казармен плъх, който се нуждаел от малко развлечение. Сигурно в това имаше нещо вярно. Другите войници вероятно са презирали Джаксън и са го третирали като прокажен.

Онова, което ме заинтригува, е защо Моран беше избрал точно Джаксън измежду всички останали редници, защо го беше направил писар на ротата и беше започнал връзка с него. Моран беше як, мъжествен тип, когото никога не биха заподозрели в хомосексуалност. Освен ако не се сдуши с един толкова очевиден гей като Джаксън. Тук само допусках, че Моран и Джаксън са били любовници, но при наличните факти предположението ми не беше кой знае колко фантастично.

И след като Джаксън бе толкова отявлен гей, защо Моран ще поема риска да се забърка с него?

Както и да е, първоначалните показания на Джаксън бяха доста сходни с тези на Уайтхол и на Моран. Беше така, защото той се беше скрил твърде удобно зад твърдението, че не знае абсолютно нищо. Пил прекалено много и прекалено бързо. Твърдеше, че заспал точно в 11:45. Нещо ми беше трудно да го преглътна. Не познавам много хора, които си поглеждат часовниците, преди да изпаднат в пиянски ступор.

Следващото му твърдение беше, че някой го разтърсил и му казал да иде във втората спалня вляво. Така и направил. Спал непробудно, докато Моран не го събудил в 5:30 сутринта, за да му каже, че Ли е мъртъв. Джаксън станал, прекосил коридора, надникнал в стаята и видял трупа, но само за миг, тъй като апартаментът моментално бил наводнен от корейски полицаи.

Оставих настрани папката му и се върнах към доклада на сержант Уилсън Блакстоун, първия военен полицай, който беше пристигнал на местопрестъплението. Според Блакстоун той и партньорът му влезли в апартамента в 6:08 сутринта, когато корейската полиция вече се била развихрила. След това проверих фактите от доклада на дежурния офицер, който беше изпратил Блакстоун там. Дежурният офицер се случи същият онзи капитан Битълсби, когото уговорих да ни даде джип и ескорт, за да отидем до посолството.