Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Не се безпокойте — увери ни тъмничарят, усмихнат още по-широко. — Аз лично отговарям за капитан Уайтхол. Ще се погрижа за него.

Можете да си представите колко ни успокои.

Когато се върнах в стаята си, там ме чакаха четири кашона. Обадих се на румсървис и поръчах да ми носят нова кана кафе на всеки кръгъл час. След това се зарових в материалите по делото.

Ето как се беше случило всичко.

В пет часа сутринта на 3 май старши сержант Карл Морал се обадил на дежурния сержант в управлението на военната полиция към база „Йонгсан“ и докладвал, че в апартамент 13С, сграда номер 1345 на улица „Намной“, Итеуон, има мъртъв човек. После рязко затворил.

Последвали десет-петнайсет минути на пълно объркване. Апартаментът се намирал на корейска територия и не бил американска военна собственост. Дежурният офицер бил новак в Корея и не бил сигурен какво трябва да предприеме. Най-сетне се свързал с полковника, командващ бригадата на военната полиция, за да поиска указания. Полковникът му наредил да се обади на капитан На Юнг Бае, началник на полицейския участък в Итеуон, да му съобщи новината и да изиска съвместно разследване.

Итеуон е доста известен район. Той започва едва ли не от задния вход на базата „Йонгсан“ и е прочут с хилядите си малки и претъпкани със стоки магазинчета, които обслужват чуждестранни клиенти. Тук идват туристите и войниците, ако искат да се сдобият с кожено яке, чифт маратонки „Найки“ или някоя риза менте на прочута марка. Освен това е известен и с района на „червените фенери“, който също обслужва чуждестранни клиенти, само че там чужденците отиват да се сдобият най-вече с тежки случаи на сифилис и гонорея. И тъй като алкохолът, проститутките и войниците са печално известна възпламенителна смес, полицейският участък в Итеуон и бригадата на военната полиция към „Йонгсан“ често работят заедно.

Дежурният офицер изпълнил нареждането на полковника. Обадил се на шефа на корейската полиция, а след това изпратил двама военни полицаи в жилищната сграда. Когато пристигнали, те заварили там двайсетина южнокорейски полицаи начело с детектив.

Сержант Уилсън Блакстоун бил по-старшият офицер от екипа от военната полиция. Щом видял за какво става дума, той веднага започнал да нервничи, обадил се по радиостанцията си на дежурния офицер и поискал да му изпратят подкрепление от военни следователи.

В писмените си показания сержант Блакстоун определено не поясняваше какво толкова го е обезпокоило на местопрестъплението, но не беше необходимо човек да притежава коефициента на интелигентност на ядрен физик, за да направи няколко логични умозаключения. Методите, които американската полиция използва, са най-усъвършенстваните в света. Анализът на пръстови отпечатъци и тъкани, който се използва от американските полицейски участъци вече повече от половин век, едва сега си пробива път в техническия арсенал на развиващите се страни. А по-сложните магии като хромозомния анализ и усъвършенстваните криминологични техники все още са достъпни само за няколко много богати и развити в научно отношение страни.

Когато вашият полицейски участък не разполага с тези инструменти, вие просто не обучавате служителите си да се държат на местопрестъплението като в стерилна операционна зала — така както са обучавани американските полицаи. Предполагам, че сержант Блакстоун е бил обезпокоен от това, че двайсетина корейски ченгета без ръкавици и без необходимите технически средства са обикаляли из апартамента, като са повреждали ключови улики, пипали са неща, които не би трябвало да пипат, ръсели са собствените си косми из цялото помещение, или най-общо казано — замърсявали са местопрестъплението по всякакъв възможен начин. Поне така предполагах. Ако бях прав, това щеше да бъде изключително полезно за тезата на защитата.

Минали трийсет минути, докато военните полицаи успеят да вдигнат един военен следовател от леглото, той да се облече и да стигне до сградата с автомобила си.

Казваше се следовател Майкъл Бейлс и в мига, в който пристигнал, автоматично поел командването на разследването от американска страна. Прочетох показанията му много внимателно. Бяха добре написани, много описателни и същевременно сбити — по всичко личеше, че е наблюдателно и умно ченге.

При пристигането си Бейлс заварил сержант Блакстоун в разгорещен спор с главен инспектор Чой, главния корейски следовател. Блакстоун настоявал корейският инспектор да изведе хората си навън. Чой настоявал Блакстоун да си затваря устата. Твърдял, че това си е неговата държава, че той ще разследва убийството, защото жертвата е корейски гражданин, и че никак не обича да му нареждат как да си върши работата на собствен терен.