Брайан Хейг - Врагове по неволя

Освен ако при кръстосания разпит на полицая, който извършил обиска, самият адвокат по невнимание не предизвикал дискусия за доказателствата, намерени извън къщата. Това би дало на прокурора възможността да представи ризката като доказателство, което би обърнало процеса срещу клиента му и би го поставило под сериозна заплаха. Освен това би съсипало собствената му кариера, която и бездруго била застрашена от фалит.

Адвокатът не мигнал цяла нощ. Симпатичният възпитан младеж, който толкова му се бил понравил, би могъл да се окаже истинският престъпник, който убил и след това изял дванайсет души, включително шест момченца. От тази мисъл му се повдигало. За да поправи положението, трябвало само да се изпусне и да спомене за претърсването на пространството около къщата на клиента му. Прокурорът щял да го долови и да атакува.

Все още се борел със себе си, когато дошъл и неговият ред да разпита полицая. Последният бил сержант Къртис Линкълн — едър чернокож с дълбоко хлътнали очи и твърд поглед. Полицаят видимо се измъчвал, без съмнение поради факта, че тезата на прокурора се проваляла. Защитникът се изправил. Стоял безмълвен в продължение на почти половин минута — толкова бил объркан, че изгубил дар слово. Съдията го подканил на три пъти. Погледнал полицая, а Къртис Линкълн му отвърнал с въпросителен поглед. Обърнал се към клиента си — младият мъж го гледал още по-неразбиращо.

В този миг адвокатът решил, че адвокатската му клетва да защитава клиента си стои по-високо от дълбоката му лична убеденост. Казал на съдията, че няма въпроси, и се отпуснал на стола си.

Клиентът му бил признат за невинен. Пресата възхвалявала адвоката, сякаш бил нов месия. Интервюирали го в какви ли не телевизионни предавания, обявили го за най-обещаващия юридически ум в града, може би в щата, а защо не и в цялата проклета страна. Завалели предложения от правни кантори, където го канели веднага да постъпи като съдружник; от богати обвиняеми, които били готови да платят колкото поиска, за да се възползват от услугите му; от издателски къщи, които искали да романизират историята на делото.

През следващата година изчезнали още шестима души. Сержант Къртис Линкълн се сдобил с нова заповед за обиск, направил ново претърсване и открил шест комплекта кости в мазето на клиента, всичките идеално почистени от плътта. Клиентът бил арестуван отново и първото нещо, което направил, било да повика същия адвокат.

Почти всички в залата се кикотеха, докато старият Харолд Маладройт III разказваше за делото. Иронията беше прекалено мъчителна, а историята — прекалено съвършена. Сигурно бе измислица. Просто не можеше да бъде вярна.

Аз обаче не се смеех. Вместо това гледах очите на стария Маладройт.

Веднага щом лекцията свърши, хукнах към библиотеката и се рових там в продължение на четири часа. Най-сетне намерих делото; беше озаглавено, Държавата срещу Хоумисън.“ Ставаше дума за осъден канибал на име Уилям Хоумисън, който бил блестящо защитаван от адвокат на име Харолд Маладройт III. Причината, поради която делото беше попаднало в учебниците по право, беше революционният довод, използван от Маладройт, за да изключи дрехите като доказателство. Нищо чудно, че старият пес беше изоставил практиката, за да се заеме да преподава правна етика.

Досущ като повечето етични проблеми, пред които са изправени адвокатите, този урок има многобройни мрачни и извратени поуки. Маладройт беше сторил онова, което адвокатската му клетва изискваше от него. Беше прегазил с валяк собствената си съвест и беше продължил напред. И по този начин беше осъдил на смърт още шестима души.

Моята собствена клетва сега ми диктуваше да следвам буквално указанията на Карлсън и да направя всичко по силите си, за да докажа невинността на нашия клиент. Само че, ако поемех по този път, бих могъл да помогна Уайтхол да бъде осъден на смърт. Нямаше гаранции и в двата случая, но един адвокат трябва да потиска чувството си за добро и зло. Всички адвокати рискуват съдбата и живота на своите клиенти. Номерът е да прецениш шансовете и да заложиш така, че да можеш да продължиш да живееш след това, независимо от резултата.

Най-добрият залог за Уайтхол беше да се разбие тезата на обвинението. За да го направя обаче, трябваше да узная много повече за събитията. Затова се хванах за телефона. Обадих се на Имелда и поисках до обяд всички материали по делото да бъдат в стаята ми. Щях да й наредя да ги донесе веднага, но исках да присъствам на място, когато Уайтхол щеше бъде предаден на корейските власти.