Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Глупости. Тя никога не е и чувала за Пепърфийлд.

— Е да, ама аз се изпуснах. Разбира се, допреди минутка нямах и представа, че не искате в защитата да влязат униформени служители.

Той изръмжа едно „Добре де“ — или го излая, или го изстреля като куршум в ухото ми, — след което тръшна слушалката доста по-силно, отколкото се налагаше. Но пък аз имах далеч по-голямо основание да се ядосвам: сега, след като вече имах доста ясна представа къде се бях набутал.

Работех за лесбийка, която пазеше отвратителни спомени за мен, а чантата й беше натъпкана с тайни планове как точно ще ме експлоатира. Председателят на Военния съд, който ме беше назначил в това дело, искаше да играя номера на колегата си, а поради тази причина — и на клиента си, когото изобщо не познавах. (Макар че, като се има предвид извършеното от него престъпление, изобщо не исках и да се запознаваме.)

С две думи — от лошо по-лошо. Отврат.

За щастие обаче страдам от невъзможност да се съсредоточавам за дълго. Легнах си и се почувствах по-добре. Замислих се за Бермудите и за стюардесата шведка; макар че, стриктно погледнато, тя не беше точно шведка, тъй като живееше в Бронкс, Ню Йорк, и имаше типично италианско име. Всъщност не беше и стюардеса, а секретарка в някаква рекламна агенция, която кръстосваше курорта и се чудеше как да си прекара по-добре. Е, аз съм нелош начин за прекарване на времето. Даже съм дяволски чудесен начин. Пък и ако човек не обръщаше внимание на носовия й акцент и натруфената прическа, не беше трудно да си представи, че в жилите й тече шведска кръв. В крайна сметка шантавите европейци непрекъснато са се нападали и завладявали, нали така? Кой знае какво кръвосмешение е ставало?

Добре де, може и да отивам твърде далеч, но когато става дума за другия пол, човек трябва да използва въображението си, за да поизглади някой и друг недостатък.

Накрая заспах с щастлива усмивка.

Телефонът иззвъня в шест сутринта. Вдигнах слушалката и чух гласа на Катрин:

— Слизай веднага. Имаме сериозен проблем.

За отмъщение си взех един хубав и продължителен душ, обръснах се на забавен каданс и ми отне цяла вечност да облека униформата и да завържа връзките на обувките си. После преспокойно погледах телевизия десетина минути. Номерът в живота е да се наслаждаваш на малките си евтини победи винаги когато имаш възможност.

Вратата ми отвори отново амазонката Али, само че този път в стаята бяха само тя, Катрин и Мария. Мария пак се цупеше нещо.

— Как сте, как сте? — попитах весело.

Нямах кой знае какъв избор — да видиш Али тъй рано сутринта беше такова преживяване, че ми оставаше или престорената веселост, или драйфането из цялата стая.

Тя ме измери с поглед от горе на долу, сякаш аз бях кльощавата върлина.

— Ей, Катрин, той се върна.

Усмихнах се любезно и се опитах да измисля остроумен отговор, но не ми хрумна нищо. Всъщност ми хрумнаха сума ти неща, но не исках да влизаме в окопите още в началото на играта

— Атила, защо се забави толкова? — излая Катрин от дъното на стаята.

— Какво е станало? — извиках, като нарочно отбягнах отговора.

Катрин прекоси стаята и застана пред мен.

— Току-що ме информираха, че южнокорейците искат делото да мине под тяхна юрисдикция. Искат да им предадем Уайтхол, за да го държат в техния арест.

— Кой те информира?

— Юридическият съветник на Спиърс.

— Е, той би трябвало да знае — отбелязах хитро.

— Могат ли да го направят?

— Ами ние сме в Южна Корея. Корейците могат да правят каквото си искат. Дали имат правно основание, това вече е друг въпрос.

Усетих аромата на кафе и ноздрите ми потръпнаха. Катрин ми посочи каната в ъгъла. Отидох и си налях една чаша, като използвах времето да помисля.

— Вижте сега — казах, — ето как стават нещата. Когато разполагаме войски на чуждестранна територия, първо подписваме един документ, озаглавен „Споразумение за статута на войските“, или ССВ, както обикновено го наричаме, и той определя как би трябвало да се решават проблемите. Разбира се, имаме подписан ССВ и с правителството на Южна Корея. В него присъства уговорката, че всеки път, когато американски военен извърши престъпление, ще го съдим ние.

— Значи не могат да го направят — обяви тя или по-скоро попита, или пък се молеше да е така.

— Ами точно тук нещата стават малко по-сложни. Престъплението е било извършено извън военна база, в Итеуон. Жертвата е южнокорейски гражданин. Облечен в американска униформа, наистина, на служба в американска военна част, защото е бил катюса. Но си остава южнокорейски гражданин. А и престъплението е толкова гадно, че корейците очевидно са много раздразнени.