Брайан Хейг - Врагове по неволя

Бях забил поглед в пода и ми се искаше да се намирам където и да е, само не тук. Има дела, в които нямаш нищо против да си адвокат от защитата, други, в които не ти е комфортно да защитаваш, и такива, от които ти се иска да се гръмнеш — от онзи тип дела, в които се срамуваш от професията си.

Убийство, некрофилия, изнасилване: Катрин сигурно бе планирала отмъщението си срещу мен през всичките тези осем години.

Тя най-сетне приключи с инструктирането на екипа си и колкото и да е странно, не ми убягна, че не остави никакви задачи за мен. Другите трима енергично изхвърчаха от стаята. Аз си седях напълно неподвижен в ъгъла, докато не заминаха. Катрин все едно не ме забелязваше, докато най-сетне не се изправих и не я доближих. Застанах точно пред погледа й, което адски я затрудняваше да се отнася с мен като с част от обзавеждането.

— Не е ли вълнуващо? — попита накрая с лукава усмивка.

И май наистина мислеше така, представете си.

— Не, не е. Вълнуваща например е възможността през отпуска си да заминеш за Бермудите, където живееш във вила на десет минути пеша от залива Хорсшу. Вълнуващо е да си лежиш на плажа и да нямаш никакви грижи. Вълнуващо е да се чудиш кое от момичетата в морето ще изгуби оскъдното горнище на банския си костюм в следващата вълна. Точно това бяха заниманията ми допреди трийсет часа.

— И как тогава ще определиш ситуацията тук?

— Мога ли да бъда откровен?

— В известни граници — отвърна предпазливо тя.

Както вече казах, тази жена в никакъв случай не беше глупачка.

— Ще я определя като пълен абсурд. Имаш клиент, който по всяка вероятност е виновен. Налице е политическа ситуация, която и бездруго е яко напечена, а твоят клиент я залива с бензин. На всичко отгоре ще трябва да се разправяш и с мен.

Усмивката на лицето й се стопи, тя се обърна и отиде да седне на стола до прозореца. С известно учудване осъзнах, явно печели време, за да обмисли отговора си. Накрая се завъртя, погледна навън към блещукащите светлинки на града и игриво отвърна:

— За две от трите неща си прав.

— За кои две? За виновния клиент? За политическата ситуация? Или за разправянето с мен?

Тя пренебрегна въпроса ми.

— Горе главата, Атила. Когато преди десетина дни пристигнах тук, прикрепиха към мен местен човек за съветник. Не го харесах, уволних го и поисках да пратят теб.

— И какво не му хареса на онзи?

— Първо, беше антихомосексуален фанатик, заради което моите помощници му нямаха доверие. Второ, беше тъпанар. Трето, беше от типа „лъснати до блясък ботуши, идеално изгладена униформа и сам си козирува пред огледалото“, с каквито е пълно във вашия корпус. Процесът ще бъде тежък, няма защо да се лъжем. Не мога да си позволя да държа безмозъчен автомат в екипа си.

— Но защо точно аз? — попитах. — Най-меко казано, ние с теб никога не сме се разбирали твърде добре.

Все още продължавах да гледам тила й.

— Поне те познавам — отвърна тя.

— Значи си избрала по-малкото зло, така ли?

— Да, ако държиш да поставяш нещата по този начин.

— Е, тогава имам няколко проблема, които трябва да бъдат изчистени, иначе машинката няма да сработи. Всъщност тя и така няма да сработи, но все пак да ти кажа. Първо, никога повече не се заяждай с мен пред други хора. Ако имаш някакъв проблем стискай зъби, докато не останем сами. Това не ти е факултетската библиотека, а аз съм офицер от армията. Второ, не съм „емблематичен военен адвокат". Ако искаш такъв, веднага ще вдигна телефона и ще ти поръчам един от армията.

Тя бавно се завъртя на стола си и се обърна към мен. В очите й се бе появило странно пламъче — от онези, които никога не можеш да видиш в очите на човек, свикнал да му нареждат. Трябваше да се замисля върху това, но бях прекалено обладан от собствената си жлъч, за да се спра.

— Ако не си емблематичен, какъв си тогава?

— Тежа си на мястото. Искам да получавам задачи като останалите хора в екипа ти. Но се различавам от тях. Имам висше юридическо образование и осем години стаж в съдебните зали. Освен това съм специалист по военно право.

Ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха.

— И какво ти създава впечатлението, че другите не са юристи?

— Искаш да кажеш, че…

— Кийт е завършил трети по успех във випуска си в Йейл. Мария и Али са следвали заедно в университета на Западна Вирджиния. Не са първенци на випуска си, но не са загубени.

Вместо да си прехапя езика, което щеше да е най-подходящо, съзрях нова възможност за атака.