Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Значи още нямаш юридически помощници?

— Не, още не — призна тя. — Но Организацията на военнослужещите хомосексуалисти вече работи по въпроса.

— Кажи им да спрат.

— Не, няма да им кажа да спрат. До началото на процеса остават само две седмици. Трябва да работим и да внасяме предложения. Не мога да си позволя Кийт, Али или Мария да си губят времето с чисто канцеларска работа.

— Аз ще се заема с това.

— И как ще го направиш?

— Имам най-добрата юридическа сътрудничка, която ще избере три-четири от най-добрите помощнички в бизнеса.

— Виж, Атила, не искам да те обиждам, но съм виждала какво е качеството на административната работа, която вършат вашите момчета. Не мога да си го позволя. Не и в това дело.

— Дължиш ми го! — настоях и буквално тропнах с крак като тригодишно хлапе, изведнъж отчаяно решен да спечеля този безумен спор.

— Нищичко не ти дължа. Поисках да назначат теб, но това не означава, че ти дължа и пет цента.

— Грешиш — рекох и обвиняващо насочих показалец към лицето й. — Провали ми отпуска. Имаш ли представа колко е трудно да се наеме на Бермудите вила до плажа през май?

Тя понечи да отвърне нещо, затова направих няколко крачки към нея и я принудих да отстъпи.

— Освен това тъкмо бях започнал да се сближавам с една привлекателна шведска стюардеса. И нещата вече бяха потръгнали, ако разбираш накъде бия. Е, имаш ли представа колко е трудно да откриеш истинска шведска стюардеса на Бермудите!

Върху лицето й се изписа отвращение, защото очевидно не искаше да слуша за сексуалния ми живот. Освен ако моята шведска стюардеса случайно не беше бисексуална — в такъв случай може би щеше да направи изключение.

— И още нещо — вметнах, преди тя да успее да откаже. — Намираме се във военна база в Корея, на единайсет хиляди километра от дома. Това дело няма да е същото като онези, в които си участвала в Щатите. Там се озоваваш в свои води в мига, в който излезеш от портала на базата. Тук си като на чужда планета. Ще ти трябва човек, който знае как стават нещата в армията. Простичките неща — как да получиш автомобил от гаража, как да се снабдиш с копирни машини, как да уреждаш пътуванията.

Взе да й омръзва да ме слуша, но аз говорех толкова убедително, че Катрин започна да осъзнава готовността ми да продължа да я убеждавам цяла нощ, ако не стане както искам.

— Кога може да пристигне твоят помощник? — попита тя, без да се съгласява, но все пак отстъпила малко.

— Навярно до двайсет и четири часа.

— Двайсет и четири часа, а? — попита тя и изведнъж се замисли.

После взе решение и ми се озъби:

— Ако се съглася на това, гледай да е наистина много добър.

— Много добра, тя е жена. И, повярвай ми, направо е фантастична.

Тя се съгласи и аз си тръгнах, окрилен от малката си победа. Щом наистина се налагаше да участвам в съдебния цирк на Катрин, поне ми трябваха няколко доверени сътрудници. Съюзници. Обикновени хора. Или поне достатъчно обикновени в сравнение с онези, които най-вероятно щяха да привлекат от Организацията на хомосексуалистите. Един поглед към смахнатия юридически екип на Катрин ми беше предостатъчен и дори не исках да си представям какви щяха да бъдат помощниците й.

Върнах се в стаята си, крайно самодоволен и готов да се поздравя за хитрия ход, когато изведнъж ми светна. Идеше ми се да се ритна отзад, но не съм толкова гъвкав. Катрин току-що ме бе преметнала. Беше ме преметнала през глава, без дори да се напрегне.

Ето защо ме беше дразнила и подигравала още от първия миг в кабинета на Спиърс. В качеството си на помощник-адвокат можех само да следвам посоката й. Единственото ми юридическо задължение беше да й предлагам навременни съвети, когато това се налага — съвети, ограничени само до особеностите на военните закони. Беше ме нарекла „емблематичен военен адвокат“. Е, ако трябва да бъда съвсем точен, тъкмо за това ми плащаха.

Но пък се бях озовал в тихи води, казано на моряшки жаргон. В сегашното си положение щях да бъда далеч от политическия кръстосан огън — а това, честно казано, изобщо нямаше да навреди на кариерата ми. Таях силното подозрение, че армията не би била особено благодарна на никой офицер, който се е хвърлил да защитава капитан Уайтхол с цялото си сърце и душа.

Просто номерът, който бе успяла да извърти току-що, имаше за цел да ме накара да се ангажирам с екипа й. Знаеше от опит как да ме изработи.

Интригуващият въпрос беше защо смята, че съм й необходим. Притежаваше осемгодишен опит в делата, свързани с хомосексуалисти, и би трябвало да познава всяка дяволска подробност и тънкост в тази сфера. Същото вероятно се отнасяше и за триото, което бе довела със себе си. Навярно обаче им липсваше опит при обвиненията в убийство. Или пък тя смяташе това дело за безнадеждно и търсеше да се улови за някаква сламка, дори тази сламка да бях аз.