Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Беше истински ад. Бях свидетел как Ли изскочи навън и ликвидира трима души с шанцовия си инструмент. Можеш ли да си го представиш? Беше изпразнил пълнителя на пистолета си и буквално връхлетя върху трима въоръжени мъже само с една лопатка с къса дръжка. Толкова отчаяна беше битката. На южнокорейската дивизия й бяха нужни три часа, за да заеме хеликоптери от близката американска база и да прехвърли подкрепления. Една четвърт от хората на Ли загинаха. Медицинските хеликоптери извозваха ранените цели четири часа. Наоколо лежаха разпръснати може би четири-петстотин убити виетнамци — както извън периметъра на отбраната, така и вътре в него.

— Чувал съм, че е бил велик военен — произнесох почтително.

— Велик ли? — поклати глава генералът. — Не, това не е подходящата дума. Аз познавах и баща ти, Дръмънд. Знаеше ли това? Е, баща ти беше велик воин. Ужасен негодник, ако си му подчинен, но велик воин. А Ли беше нещо повече от това. С очите си видях как двама от офицерите му се хвърлят пред него, за да го запазят от куршумите. Мислиш ли, че някой би се хвърлил пред баща ти, за да го защити?

Както си го знаех баща ми, по-скоро можех да си представя как собствените му хора го хвърлят пред куршумите, за да се спасят самите те. Не ме разбирайте погрешно, обичам и дори обожавам баща си, но човекът си има някои сериозни недостатъци.

Генералът се беше изразил достатъчно ясно, затова продължи:

— Ако имаше изобщо някакъв шанс твоят клиент да се окаже невинен, нямаше да имам проблем с това, което правиш. Мамка му, аз пръв щях да поведа нападението срещу Ли. Щях да помогна да разпердушиним тавана му. Но Уайтхол е виновен. Преди да препоръчам да се образува това дело във военния трибунал, беше извършено щателно разследване съгласно член 32. Никога не съм виждал по-неоспорим случай.

Разследване по член 32 е военният еквивалент на предварителното явяване пред разширен състав, само че вместо при затворени врати да заседава състав от съдебни заседатели, войската назначава някой майор или подполковник, който да определи дали има достатъчно доказателства и основания да бъде образувано дело във военния трибунал.

Както и да е, понечих да отворя уста и да кажа нещо, но той махна с ръка, за да ме прекъсне. Беше от онези страховити мъже, които дори в цивилно облекло излъчват такава власт, че не допускат и най-малкото несъгласие.

— Направих справка за теб, Дръмънд. Всички казват, че си дяволски добър юрист и етичен офицер. Затова се запитай следното. Ние ти предложихме споразумение, при което ще спасиш живота на клиента си и ще избегнеш съсипването на репутацията на един от най-благородните мъже, които съм познавал. Какъв е смисълът да се унищожава Ли, а може би и целият ни военен съюз, само за да се отърве един убиец от затвора? Имаш достатъчно опит от съдебната зала, нали така? Как оценяваш шансовете си в този процес? Това дори няма да бъде пирова победа, а пирова загуба. Твоят клиент е причината да възникне тази ситуация, не ние. Докъде смяташ да стигнеш? Колко още искаш да навредиш на името на Ли?

Това бяха дълбоко стойностни въпроси, а и беше очевидно, че генералът беше добре подготвен по отношение на етическите въпроси, които побъркват адвокатите. Проблемът беше, че се беше появило още едно непредвидено усложнение.

— Господин генерал — казах, като се опитвах да не отклонявам очи от него и да не допусна гласът ми да трепне, — моят клиент е невинен.

— Не можеш да твърдиш сериозно такова нещо!

— Никога не съм бил по-сериозен. Направена му е постановка, устроен му е капан.

Той затвори очи — знак на уморено примирение. След малко ги отвори, намръщи се и ме погледна с израз на бездънно разочарование.

— Значи така възнамеряваш да играеш играта?

— Господин генерал, просто съм длъжен да я играя по този начин.

Той рязко се изправи, аз — също. Просто стоеше, вперил очи в мен, докато не ми писна да ме гледат лошо и не поех към вратата.

— Дръмънд? — извика той, преди да изляза.

Обърнах се към него.

— Просто постъпи така, че след като всичко това свърши, все още да можеш да се погледнеш в огледалото.

Кимнах и излязох.

Трябва да ви кажа, че едно от многото заблуждения, разпространявани от медиите и Холивуд, е образът на генерала като закръглен тъпанар с прекомерно развито его, който е прекалено зает да пуши пури и да лъска собствения си имидж, та дори не успява да стигне до осемнайсетата дупка на голф игрището. Има, разбира се, и такива генерали и ако юридическият помощник на Спиърс някога станеше генерал, щяха да станат с един повече. Но генерал Спиърс беше от другата, по-истинска и разпространена порода — сериозен, мислещ, силно интелигентен човек, когото не можеш да не уважаваш. Човек, който ти се иска също да те уважава.