Брайан Хейг - Врагове по неволя

— И така, какво желаете, майор Голдън? — започна тя.

— Помислих си, че би трябвало да се запознаем, преди делото да е започнало — отвърна той с усмивка, която подчертаваше трапчинките му.

С най-голямо удоволствие бих я изтрил от муцуната му, но нямаше как.

— Аз вече ви познавам. Какво ви е необходимо да узнаете за мен?

— О, няма нужда да разказвате нищо за себе си, мис Карлсън. Ако някой е прочел вестник или списание през последните осем години, той със сигурност ще знае за вашите блестящи юридически подвизи. Пак повтарям, че огромно удоволствие е най-сетне да се запозная с вас. С риск да прозвучи прекалено старомодно, за мен ще бъде чест да кръстосаме шпаги в съдебната зала.

Ако някой друг беше изрекъл тези думи, те щяха да излязат лигави и напълно неискрени. Не и от устата на Еди обаче. Той беше майстор. Можеше да накара съдебните заседатели да станат на крака и да му ръкопляскат. Трябваше да видите изражението и позата му — все едно го представяха на английската кралица.

Молех се Катрин да не се поддаде на тази мазна сценка.

Хвърлих й крадешком един поглед и… боже мой, тя сияеше и се изчервяваше като ученичка от подготвителен клас в гимназията, която капитанът на футболния отбор е поканил на абитуриентския си бал. Кръстоса крака и махна с ръка

— Благодаря ви, майор Голдън. И аз очаквам делото с нетърпение.

— Наричайте ме Еди, моля ви.

— Разбира се, Еди. А аз съм Катрин.

— Ами да. Сигурни ли сте, че не искате да ви предложа нещо за пиене? — попита я новото й приятелче Еди.

Започна да ми се повдига.

— Не, всъщност не. При тази жега пия по цял ден — отвърна Катрин, като го порази с най-ангелската си усмивка.

Ако не съм го споменавал досега, Катрин е красива жена, но по такъв начин, че едва ли не се боиш да я докоснеш, досущ като крехка порцеланова кукла. Не беше от онзи тип жени, за които си мечтаеш да ги отведеш някой следобед в евтин мотел за див и груб секс. Тя е от тези, с които се молиш случайно да те срещне майка ти.

Разбира се, освен това е лесбийка и сексуалният чар и безупречният външен вид на Еди не би трябвало да имат никакво значение. Но нещата изобщо не се развиваха по този начин. Всъщност тя направо се топеше в лапите му.

— Ужасно съжалявам, че ви се е паднало такова дело — рече Еди. — Много е неприятно.

— И защо? — попита Катрин и сладко се усмихна.

— Ами не съществува никаква разумна защита, нали така? Не е било самоотбрана. Обвинението не е скалъпено. А пък сексуалните перверзни, боже мой! Това никак няма да допадне на съдебен състав от армейски офицери.

— Някои дела са по-трудни от други.

— Съгласен съм — отвърна Еди с помирителна усмивка.

— А има и много подробности, за които все още не знаете — добави лукаво Катрин.

— Какви например?

— Е, Еди, едно момиче трябва да си има някои тайни.

Той любезно се изкикоти.

— Така е, разбира се.

Каза го по такъв начин, сякаш думите й бяха абсолютен въздух под налягане, но щом Катрин искаше да си поиграе, той нямаше нищо против.

— И така, Еди, има ли нещо конкретно, за което искаш да поговорим?

За пръв път, откакто бяхме влезли в кабинета му, той свали поглед от нея и се заигра с нещо върху бюрото си. Сякаш наистина не му се говореше по работа, а искаше само да се къпе в блясъка на Катрин. Този тип си го биваше, наистина.

— Всъщност да — каза накрая. — Бих искал да обсъдим възможността за извънсъдебно споразумение.

— Споразумение ли? — попита тя, сякаш самата идея не би могла да бъде по-голяма изненада за нея.

— Трябва да започна оттам — каза бързо Еди и безпомощно вдигна ръце, — че шефовете ми са против. Те искат истински процес. Искат да го използват, за да засилят вярата на корейците в американското правосъдие. Искат Уайтхол да бъде наказан. И няма да бъдат удовлетворени от друга присъда освен смъртната.

Катрин бързо се наведе напред и широко отвори очи.

— Смъртна присъда ли? О, боже мой!

— Точно така. Но за мен процесът е само губене на време и излишни неприятности. Всички сме наясно, нали? Изходът е очевиден, нали? Освен това, честно казано, никога не съм бил привърженик на смъртната присъда. Какво постига тя? Не връща жертвата към живота, нали? Нито пък премахва престъплението. Тогава какъв е смисълът от нея?

Това беше типично за стила на Еди. Обичаше да те предума да се съгласиш, като ти зададе хиляда реторични въпроса, все едно сам си стигнал до отговорите. Аз лично смятах това за доста гаден фокус. Но на него не му се удаваше. Мога да ви го гарантирам.