Мат Хилтън - Жътваря

Ринк беше дисциплиниран и не влезе веднага след мен в прохода. Усещах, че е някъде по-назад. Чух дишането му, когато приклекна на входа, тъй като необичайната акустика усилваше и най-слабия шум. Не разговаряхме. Звукът би издал позициите ни и би ни превърнал в лесни мишени. Трябваше да разчитаме на потайно промъкване и на не по-малко решителност, за да се отървем невредими. Внимавах да не стъпя върху някое камъче или вейка от довян от вятъра храст, която да предупреди Каин. Челото ми се обля в пот. Капките се плъзнаха по гърба ми. Полезрението ми се ограничи от тесния тунел и почувствах прилив на кръв в ушите си. Състоянието ми не беше идеално за лов на хора, но представляваше реакция към адреналина, бушуващ във вените ми. Обаче не можех да направя нищо.

Проходът се разшири и завърши с пещера, оградена от трите страни с високи скали. Имаше само един вход и беше опасен капан. Бързо огледах скалите над мен. Дулото на пистолета проследи погледа ми. Нищо не помръдваше и не показваше, че сме попаднали в засада. Влязох в убежището и се завъртях, за да покрия всички посоки. Скоро забелязах дупка в земята. Стъпала водеха надолу към мрака. Дъхът ми секна.

След първите няколко стъпала не се виждаше нищо. Въпреки че очите ми бяха свикнали с тъмнината, стъпалата се спускаха към владение, което мога да опиша само като лишено от всичко. Там беше не само тъмно, но и по-черно от дълбините на най-дълбокия океан или непристъпната бездна на необятния космос.

Нямах решителност да пристъпя в дупката. Дори се обърнах и потърсих морална подкрепа от Ринк. Ако можеше да ме види, той щеше да съзре лицето на ужаса. Не можех да си го позволя и бързо опипах първото стъпало с върха на ботуша си. И после, преди отчаяната ми смелост да се изпари, заслизах по стъпалата.

Долу не беше толкова тъмно и забелязах неясните очертания на врата. Под рамката проникваше отражението на потрепващ пламък. Отвъд вратата светеше лампа. Това ми вдъхна кураж да протегна ръка и да натисна дръжката. Направих го рязко и сетне влязох в разкритото пространство. Пистолетът ми търсеше мишени.

Първо усетих миризмата.

Задавих се. Ала това не беше всичко.

Бързо започнах да осъзнавам какво виждам и за пръв път в кариерата си отстъпих и извиках уплашено.

Какъв идиот. Разкриваш врата си за брадвата на палача. Заслужаваш да умреш позорно, сляп глупако! Само като си помисля, че изпитвах уважение към теб, а ти си незрящ като всички останали. Умри, кретен! Умри, Джаред Рингтън.

Рингтън беше на не повече от една ръка разстояние от Каин. Нервите на непохватния великан бяха опънати до скъсване от напрежение. Главата му се въртеше наляво и надясно. Не знаеше накъде да погледне и затова всъщност не гледаше никъде. Виждаше и всичко, и нищо. Съзнанието му не беше в състояние да обработи гледката пред очите му.

А на Каин не му беше необходимо друго. Щеше да използва слепотата на Рингтън като свое предимство. Той отмери ритъма на движенията на Рингтън и забеляза краткотрайна пауза, когато очите му се отместваха за част от секундата, преди дулото на пушката му да ги последва. Щеше да се намеси точно в тази част от секундата. Преди мъжът да осъзнае появата му, вече щеше да бъде късно.

Едно, две… сега.

Каин внезапно изскочи от прикритието на одеялата, образуващи тялото на чудовището с череп на бизон. Издаде колкото е възможно по-малко шум. Затаи дъх да не извика и уви крака в гънките на плата, за да не се чуе тътрене. Наведе се и докато връхлиташе, протегна ръце към врата и раменете на Рингтън. Спускането гарантираше светкавично убийство. Върхът на ножа се насочи да прониже сърцето. Рингтън щеше да умре мигновено. Нямаше да издаде звук, за да предупреди Хънтър.

Само че Джаред Рингтън не беше сляп, както изглеждаше.

Той забеляза движещите се сенки и се отдръпна встрани. Ножът пак се плъзна в плътта му, но вместо да намери сърцето, срещна съпротивата на ключицата. Металът охлузи костта, но беше отклонен и не засегна жизненоважни органи, нито попадна в гръдния мускул.

— Кучи син! — измърмори Рингтън и завъртя пушката. Стреля, описвайки дъга, без да чака мишената му да се покаже. Сачмите откъснаха парченца от скалите. Едната се закачи в одеялото, увито около Каин. Коляното на Тувал се удари в ръката му и блъсна пушката, а ножът замахна още веднъж в мрака. Рингтън политна назад. Кръвта от разсеченото му чело потече в очите му и препречи зрението.

Мантрата на Хънтър и Рингтън беше да действат.