Мат Хилтън - Жътваря

Трябваше да направя нещо.

Превъртях се на една страна и едва избегнах лакътя, който той насочи към главата ми. Обърнах се към него и стрелях от упор. Само че Каин се отмести и не го улучих. Удари с изопната длан ръката ми и засегна нервите. Зиг-зауерът падна от парализираните ми пръсти. Убиецът насочи пистолета си към мен. Ритнах го в гърдите и куршумът излетя встрани. Вкопчихме се един в друг. Посегнах към гърлото му с лявата си ръка, но той заби коляно в слабините ми. Ударих го с глава в лицето, сграбчих ръката му и избих пистолета. Той халоса китката ми и се наложи да пусна оръжието, за да отвърна.

Двамата се затъркаляхме в пясъка и започнахме да си разменяме удари — злобни и прицелени в уязвими точки. Никой нямаше предимство. И двамата получихме наранявания, обезумяхме от омраза и искахме да убием противника. Всеки момент един от нас можеше да постигне целта си. И после земята под краката ни пропадна и полетяхме в бездна.

Някъде дълбоко в съзнанието си разбрах, че схватката ни е отнесла до стъпалата, водещи към леговището на Каин. Стоварихме се върху стъпалата и се запремятахме надолу. Едва на дъното изпитах моментно облекчение от агонията на ударите, тъй като силата на приземяването ни раздели.

Изправих се на колене, оголих зъби и изплюх кръв. Каин беше в подобна поза. На главата му имаше рана и русата му коса стърчеше като гребен на разярен гущер. От друга рана над десния му хълбок течеше кръв. Очите му бяха присвити от гняв.

— Ще откъсна проклетата ти глава — обещах аз и станах.

— Ела тогава, здравеняко — подкани ме той.

Тръгнах, а Тувал се завъртя и побягна. Очаквах, че ще затвори вратата, и се подготвих да се хвърля с рамо към нея. Той обаче направи пет-шест крачки навътре в пещерата и се обърна. Бавно и замечтано извади нож от колана си, вдигна го пред очите си и се ухили.

— Хайде. Ако мислиш, че ще отговориш на предизвикателството.

Наведох се и измъкнах бойния си нож. Кимнах и влязох в пещерата.

— Бим-бам. Втори рунд. — Тувал сякаш се забавляваше.

— Извратено копеле.

— Типичен войник — презрително изсумтя той. — Мръсна уста и лошо отношение.

Насочих ножа към него като матадор, който дразни бик.

— Лицемерно набожен лайнар — нарекох го аз.

Каин сви устни.

— Разбирам откъде Джон е научил цветистите си изрази.

Поклатих глава.

— Не намесвай Джон. Това е между теб и мен, Каин.

Той повдигна рамене и се хвърли напред. Направих лъжливо движение към корема му и двамата отскочихме назад. Тувал започна да обикаля вдясно от мен. Обърнах се, но той отскочи вляво. Деляха ни три метра. Джон висеше на стената зад него, неволен свидетел на дуела ни. Погледнах го само веднъж. Не можех да откъсна очи от Каин нито за миг. Той също погледна към Джон.

— Виждаш ли, Джон? Великият освободител пристигна. Мислиш ли, че ще ти помогне? И че ще промени с нещо участта ти?

— Казах да не го намесваш — озъбих се. — Аз и ти, Каин. Ако наистина ти стиска.

Той се усмихна така, сякаш криеше някаква голяма тайна.

— Да, стиска ми. Повярвай. А ти, всемогъщият Джо? Във Вашингтон често чувах името ти. Шепнеха го с уважение, сякаш си безшумна машина за убиване, от която се страхуват дори президенти и министър-председатели. Лично аз смятам, че всичко беше хиперболи и истерия. Мисля, че изобщо не си толкова добър, колкото твърдят. Аз обаче, от друга страна… Огледай се, Хънтър. Доказателството е там. Погледни какво направих на нашия общ приятел Джон Телфър.

Джон издаде звук, който наподобяваше по-скоро изпускане на пара, отколкото нещо, което можеше да се разпознае като човешки език. Изтерзаното му съскане ме зареди с енергия. Хвърлих се към Каин и се врязах в тялото му като кама. Той отскочи встрани и се засмя. Върхът на ножа ми не го беше улучил, но всичко беше наред. Замахнах само за да го накарам да мръдне, да ми позволи да премина пространството, което бе оставил, и да застана пред Джон. Каин осъзна грешката си, поклати глава и изцъка с език.

Сега беше мой ред да играя ролята на предизвикателно копеле. Размърдах пръстите на лявата си ръка и му направих знак да се приближи.

— Ела, тъпако.

Той се наведе и ме блъсна в корема. Отместих се, за да избегна ножа, но той се дръпна встрани, доближи острието опасно до гърлото ми и изсече буквата S във въздуха на сантиметър от сънната ми артерия. Само че аз се наведох и ответният ми удар го принуди да приклекне. Последвах го и се прицелих в гърлото и слабините. Каин извика с престорена радост и замахна. Пресрещнах камата му с моя боен нож и затанцуваха искри. Забих левия си крак в корема му. Той пое по-голямата част от ритника. Блъсна се в стената и разпръсна кости и артефакти на лудостта си на земята. Веднага се завъртя и ми нанесе удар. Спасих гърлото си за сметка на дълбок разрез на лявата ръка. Трепнах и Каин го възприе като слабост. Отново ме нападна, окуражен от успеха. За да му покажа, че не съм слабак, забих ножа си в крака му. Бих предпочел да разкъсам бедрената му артерия, но и това постижение ми напомни за силата ми. Това не му се хареса. Той отскочи назад и сложи свободната си ръка на раната.