Мат Хилтън - Жътваря

И Рет Карсън бе поискал да участва.

— Само че този път без неудобството да бъде посредник — обърнах се аз към Баркър.

— Възможно е — отвърна тя.

— Знаете ли кой ръководи организацията, с която Карсън работи?

— Не, но мога да разбера.

— Ще ви дам две имена.

— Вече имате подозрения?

— Да. Може да е човек на име Зигмунд Петоски. Базата му е в Литъл Рок, Арканзас.

Баркър поклати глава.

— Не. Говори се, че групировката, която имам предвид, е във Вирджиния, не си спомням точно.

— Ами Хендриксън?

— Не знам тези имена, но Хендриксън ми звучи познато. Ще разбера.

Ринк й каза номера на мобилния си телефон.

Шерил Баркър, която в много отношения приличаше на каубой, докосна с пръст периферията на въображаема широкопола шапка.

— По-добре да тръгвам. Забавих се прекалено много. Диспечерът вероятно се чуди дали не са ме застреляли и вече организира издирване.

Стиснах ръката й и се запитах дали ще се видим отново. Може би не. И после Баркър и Ринк се прегърнаха така, сякаш някога са били в интимни отношения. Не попитах. Тя седна зад волана на черно-бялата патрулна кола и ни намигна шеговито.

— Ще поддържаме връзка.

Гледахме я как се отдалечава. Колата й беше почти изцяло скрита от прахоляка, който вдигаха колелата. След като изчезна, ние останахме там, пристъпвайки от крак на крак.

— Е, какъв е планът ни за действие? — попита Ринк.

— Предлагам да започнем от Марина дел Рей — отвърнах аз.

Джон Телфър кървеше. При други обстоятелства това би било хубаво, но не и сега, когато плановете на Каин не включваха кървене, което някой любопитен наблюдател можеше да види и да се досети какво е положението на Телфър. Всеки с капка мозък в главата незабавно щеше да свърже облян в кръв човек със случилите се преди малко събития в не толкова далечното пристанище.

— Трябва да направим нещо за раната ти — отбеляза Тувал.

Телфър, който лежеше на дъното на гумената лодка, направи гримаса. Каин седеше отзад и направляваше извънбордовия мотор с една ръка, а с другата държеше вече празния пистолет, насочен към Джон. Морето беше бурно и гумената лодка се клатеше, когато се издигаше върху всяка поредна вълна.

— Лошо ли ти е? — попита Тувал.

— Какво ти пука? — измърмори Телфър.

— Пука ми. Това не ти ли е достатъчно?

Лицето на Джон се изкриви в презрителна гримаса.

— Интересува те само как да вземеш парите.

— Не е вярно. Интересува ме и състоянието ти.

— Да, и още как.

Каин сви рамене.

— Мисли каквото искаш.

Той отново огледа хоризонта. Остров Каталина в далечината беше обвит в морска мъгла, фериботът пухтеше към пристанището. Във водата имаше и други плавателни съдове — две яхти, моторница и дузина чартърни корабчета, превозващи групи хора до любимите им места за риболов. За щастие никое не принадлежеше на Бреговата охрана или на полицията и не се намираше близо до тях, така че някой да забележи Телфър.

— Простреляха ли те? — попита Тувал.

Джон се намръщи и прокара ръка по гърдите си. Очакваше най-лошото и беше предпазлив. Накрая поклати глава.

— Мисля, че по-скоро беше рикошет. Отломката не проникна в тялото ми, а само ме одраска. Но адски ме боли.

Каин кимна. Изпита облекчение. Не искаше Телфър да умре в ръцете му, преди да е извършил онова, което бе планирал за него. Не желаеше обаче той да разбере. Не искаше мъжът да изпадне в истерия във водата. Ако се наложеше да го убие, щеше да привлече внимание. А Тувал не изпитваше удоволствие от мисълта да се надбягва с Бреговата охрана с тази мизерна лодка.

— Щом стигнем до брега, ще те прегледам — предложи той. — Знам, че са минали само два часа, но вече не би трябвало да кърви.

Джон повдигна рамене.

— Ще се оправя. Мисля, че раната се отвори, докато се качвах в лодката.

— Може би, но няма да навреди, ако я погледна.

Телфър въздъхна.

— Защо да си правиш труда?

— Защото е важно за мен.

Джон поклати глава.

— Изобщо не ти пука за мен. Знам, че нямаш намерение да спазиш уговорката ни.

— Мисли каквото искаш, но се запитай нещо. Ако смятах да те убия, защо да си правя труда да те спасявам, когато можех да те оставя на яхтата?

— Отговорът е лесен. Нужен съм ти бил да нося парите.

— Ами, когато беше във водата? Можех да те оставя да се удавиш. Щеше да ми бъде по-лесно да взема куфарчето, отколкото да те влача и да спася жалкия ти задник.

Телфър се замисли, но този път нямаше отговор.

— Какво по-точно възнамеряваш да правиш с мен?