Мат Хилтън - Жътваря

— Скачай — заповяда Тувал.

— Не — отвърна Телфър и притисна куфарчето до гърдите си.

— Скачай.

— За нищо на света. Не мога да плувам.

— Мили Боже! Как така не можеш да плуваш?

Джон отново поклати глава.

— Не ти вярвам — заяви Каин, сграбчи го и го блъсна към перилата. — Прехвърли се от другата страна. Ако мислиш, че преживях толкова много неприятности, за да те оставя да се удавиш…

Телфър се съпротивляваше, но знаеше, че това е единственият му шанс за оцеляване. Докато се двоумеше, той чу стъпки от каютата.

— Единият латино още е жив — сопна се Тувал. — Както и двама пазачи, и Карсън. Всеки момент ще излязат и ще бъдем мъртви. Съзнаваш ли това?

Джон кимна, но очевидно не му се искаше да скочи.

— Исусе! — възкликна Каин, хвана го и го хвърли през перилата. Телфър падна във водата като камък и мигновено потъна. Тувал преметна крак през перилата точно когато телохранителят, когото бе прострелял в рамото, изскочи на палубата. Ризата му беше обагрена в кръв на гърдите, но още не бе излязъл от играта. Беше взел узито на наръгания си с кама колега и търсеше мишена.

Каин вдигна пистолета и стреля.

Но не по мъжа, а по аквалангите, наредени покрай стената на каютата. Изстрелът беше отчаян и нямаше време да го изчисли, но докато се хвърляше в морето с главата напред, той усети силата на експлозията, която разпрати ударни вълни във водата около него. Той се гмурна по-надълбоко. Ушите му забучаха от разтърсващия взрив. Ръката му намери ризата на Джон, който се извиваше и дърпаше, обзет от паника.

Каин изруга и от устата му излязоха мехурчета. Не можеше да хване здраво Телфър, защото държеше ловджийския си нож. Преживя толкова много проблеми, докато си върне камата, а сега му пречеше и трябваше да се отърве от нея. Той я пусна и замислено я наблюдава как потъва и изчезва в сумрака, а после нервно сграбчи Джон за дрехите и започна да плува.

Двамата се показаха над развълнуваната повърхност. Тувал бе увил ръка около врата на Телфър и го дърпаше. Джон се давеше, плюеше и поемаше големи глътки въздух, докато притискаше куфарчето до гърдите си като бебе. Каин предположи, че вкопчването в куфарчето няма нищо общо със съдържанието му, а той го използва като плавателно средство.

Яхтата гореше. Кислородните бутилки се взривиха, отнеха живота на телохранителя и разрушиха голяма част от палубата и каютата. Тувал съзря жена по бански костюм, която скочи във водата. Друг човек накуцваше по стъпалата на пристана. Отстрани на главата му имаше малка бяла превръзка. Дори от разстояние позна оцелелия латиноамериканец.

Нямаше следа от останалия жив телохранител и от Карсън. Може би латиноамериканецът беше насочил пистолета си към тях, преди да избяга. Не. Докато Тувал се питаше какво се е случило, Карсън се приближи до перилата и стреля по куцащия мъж. Не улучи и латиноамериканецът успя да се скрие зад друга яхта. Смуглият тип се оказа по-добър стрелец и стреля три пъти в бърза последователност. Карсън се преви на две, преметна се през перилата и се стовари по лице на дъсчената пешеходна пътека. По всичко личеше, че няма да се изправи.

Каин не им обърна повече внимание и заплува, теглейки Телфър и ценния му товар. Двамата стигнаха до стълбата на друга закотвена яхта, когато въздухът около тях стана адски горещ. Тувал бутна Джон под водата и го последва. Яхтата на Карсън експлодира във въртящо огнено кълбо, което разпръсна вдигащи пара парчета метал и дърво из пристанището.

— Занасяш се.

Ринк се беше подпрял на предния капак на черно-бялата патрулна кола на Шерил Баркър.

Бяхме спрели до глинест насип в началото на долина, на чието дъно се мержелееха покриви на къщи сред тучна зеленина. Преобладаваха палми и шинуси. Птици пееха и размахваха крила в небето над нас.

Шерил Баркър бе избрала мястото за неофициалната среща, защото се намираше на половината път от жилищата ни. Чух несвързано бъбрене и писъци на деца и предположих, че е време за игра в някой парк, скрит сред дърветата. Мигът беше сюрреалистичен. Ние говорехме за смърт и унищожение, а десетки деца се смееха и викаха радостно някъде под нас.

Баркър, жена с лунички на лицето и къса гъста коса, поклати глава.

— Не се занасям, Джаред. Носи се във въздуха. Огненото кълбо в Марина дел Рей е заслуга на добрия ти приятел Джон Телфър.

Ринк ме погледна и аз безучастно свих рамене. След глупостите, които чух по компютъра на Харви, да не говорим за последвалите новини по телевизията и радиото във взетата под наем кола, не се изненадах, че последното зверско престъпление също е приписано на Джон Телфър. Той, изглежда, бе изместил Осама бен Ладен като злодей в Западното полукълбо.