Мат Хилтън - Жътваря

— Ами третият? Онзи, който според свидетелката е бил с Джон?

Баркър отново прегледа тефтерчето си, изду бузи и издаде звук на раздразнение.

— Бял мъж, на около четирийсет години. Студени очи. Това е всичко.

— Нищо за дрехите? А цветът на косата?

— Не. Свидетелката каза, че го видяла бегло. Видът му я накарал да побърза да се скрие. — Тя пак се намръщи. Очевидно не харесваше онова, което четеше. — Да не споменавам факта, че е наръгал с нож единия от телохранителите на Карсън.

Въздъхнах. Погледнах Ринк и видях, че се е втренчил в мен.

— Свидетелката казала ли е нещо друго за него или за Джон? Избягали ли са от яхтата, преди да се взриви?

— Скочили във водата точно преди яхтата да гръмне. След това не ги видяла повече. Вероятността да са оцелели след такава експлозия е много малка.

— Джон не може да плува. — Стомахът ми се сви от страх. Изгорял или удавен. И в двата случая щеше да бъде лошо. Представих си как лицето на Джон ме гледа от някакво неизмеримо дълбоко място. Не беше лесно да прогоня обезпокоителния образ, но трябваше да запазя оптимизма си. Все още не бях готов да призная поражение, нито да се откажа да го търся, освен ако полицейските водолази не извадеха безжизнения му труп от тъмните води.

— Може да е оцелял — обади се Ринк. — Яхтите са завързани близо една до друга. Вероятно се е добрал до друга лодка и е излязъл от водата.

— Дано — рекох аз.

— Човекът, който е бил с Телфър, е интересен. Направил е нещо изключително странно, докато е бил на яхтата — каза Баркър.

— Освен че е наръгал с нож някого? — попитах аз.

— Да. Единият телохранител на Карсън е оцелял след експлозията. Бил сериозно ранен и обезумял от болка и загуба на кръв, и не говорел много свързано, но повтарял: „Той открадна палеца ми.“

Погледнах я изпитателно, а Баркър ми се усмихна накриво.

— Освен множеството изгаряния по тялото китката му била срязана и липсвал палецът. Разбира се, може да го е ранила летяща отломка от взрива. Пазачът обаче упорито твърдял, че мъжът взел палеца му от палубата и го пуснал в джоба си като сувенир.

— Господи! — възкликна Ринк и аз не можах да не се съглася с него.

Теорията ми, че пътищата на Джон и Жътваря са се кръстосали, се подкрепяше. Само не ми беше ясно как са се срещнали. Защо Джон придружаваше убиец? Като съюзници ли действаха и убиваха заедно? Или Джон беше принуден да бъде с онова чудовище? Можех само да се надявам на второто. За доброто на всички.

Осъзнах, че съм се умълчал, потънал в мислите си, едва когато Ринк ме сръга.

— Чу ли това, Хънтър?

— Кое?

— Рет Карсън, собственикът на яхтата.

Присвих очи в недоумение.

— Разбрах, че не слушаш.

— Съжалявам. Бях се замислил.

— Да. Чувах как мозъкът ти превърта.

Разтърсих глава, за да проясня съзнанието си.

— Е, какво пропуснах?

— Рет Карсън е голям играч, шеф на една от престъпните организации тук.

— Нещо като мафия?

Баркър се засмя.

— Мафията вече няма голямо влияние тук. Особено ако търсите старомоден Кръстник, за който си мислите. Може обаче да се каже, че Карсън е ключова фигура в местния подземен свят. В днешно време най-преуспяващите гангстери избягват старите методи на Коза Ностра. Карсън е важен изпълнителен директор. Ръководи бизнеса си от мол в центъра на града и дори се рекламира по кабелните телевизии.

— И какъв е бизнесът му? — попитах аз.

— Банкерство — отговори Баркър, — но по-точно лихварство.

— Искате да кажете, че пере мръсни пари? Няма по-добра фасада от използването на собствена банка.

Тя щракна с пръсти.

— Прав сте, приятелю. Бизнесът му е разследван и има много догадки, но нищо не е доказано. Носеше се слух, че пере мръсни фалшиви долари за някаква групировка на Източното крайбрежие, но случаят стигна до задънена улица. От две години гледа да не бие на очи и се пази чист. Прекарва повечето си време на яхтата. Мисля, че Карсън се е върнал в бизнеса.

Имах подозрения от последния ни разговор с Луиз Блейк, която спомена за „нещо голямо“.

Фалшифицирането на пари не привличаше много престъпниците в Съединените щати, защото набавянето на подходяща хартия беше почти невъзможно. Знаех обаче, че терористични групировки планират да наводнят страната с фалшиви пари, за да дестабилизират долара и да разбият всемогъщата американска мечта. Онова, което не можеха да постигнат с бомби, смятаха да компенсират с фалшиви банкноти. Петоски и Хендриксън може би изработваха фалшиви пари и ги продаваха на враговете на САЩ.