Мат Хилтън - Жътваря

И после настъпи хаос. Хаосът го устройваше. Той съществуваше в царството на хаоса.

Телфър вдигна глава. На лицето му се изписа стъписване и облекчение. Латиноамериканците се завъртяха и бръкнаха за оръжията си, а вторият охранител вече се приближаваше към Каин. Само Карсън прояви благоразумието да се хвърли на пода и да се опита да избяга под кухненския плот.

Тувал изсумтя и застреля втория пазач. Улучи го в дясното рамо. Мъжът падна, но той веднага разбра, че не е мъртъв. Това обаче нямаше значение. Човекът изпусна пистолета си и Тувал видя, че Телфър е запазил присъствие на духа и го взе.

Двамата латиноамериканци бяха следващите. Каин стреля в онзи с превръзката на ухото. Уцели го в бедрото и мъжът отскочи назад. Куршумът го завъртя и човекът се строполи на пода в краката на приятеля си. Вторият латиноамериканец изваждаше пистолета си да стреля и той осъзна, че е време да действа, но вместо да се хвърли да намери укритие, се втурна в стаята и изкрещя:

— Размърдай си задника, Телфър!

Вторият латиноамериканец стреля, но не по него, както Каин се надяваше, а по Джон. Куршумът се заби в облегалката на стола, точно там, където преди миг беше главата му. Джон се беше навел над стъклената маса и протягаше ръце към куфарчето. Докато латиноамериканецът отново се прицелваше в Телфър, Тувал го простреля два пъти — веднъж в корема и после в челюстта. Мъжът политна назад, оставяйки диря от кръв, която заблестя на светлината на полилеите.

Каин се обърна към Джон:

— По-живо, по дяволите!

Телфър притисна куфарчето до гърдите си и най-после стана. Тувал се приближи и насочи пистолета към него.

— Дай ми оръжието.

Джон поклати глава, вдигна пистолета и го насочи към Каин.

— В момента нямаме време за това — предупреди го Тувал.

— Да, нямаме.

Двамата се втренчиха един в друг.

— Да се махаме оттук. После ще се тревожим за останалото — предложи Каин.

Преди Телфър да приеме или да отхвърли поканата, в предната част на каютата се отвори врата и се вмъкна друг мъж, който държеше картечен пистолет „Узи“. Той бързо огледа помещението. Трябваше да му се признае, че видяното, изглежда, не го развълнува особено. Човекът вдигна узито и изстреля дъговиден поток от куршуми, докато се хвърляше да прикрие Карсън. В същия миг раненият латиноамериканец се претърколи и грабна пистолета, който беше изпуснал на пода. При наличието на две мишени, един куршум и други, летящи към него, Каин реши, че най-добрият ход на действие е да се измъкне, колкото е възможно по-бързо.

Докато куршумите раздробяваха дъските зад него, той се хвърли през страничния прозорец, разби стъклото и се просна на палубата. От каютата се разнесоха викове и после Телфър се озова до него и изпусна куфарчето. Ризата му беше изцапана с кръв и той изохка, когато се изправи на колене. Тувал го хвана и докато Джон се олюляваше, го удари по ръцете с дулото на пистолета си.

— Какви ги вършиш, по дяволите? — попита Телфър.

— Къде е пистолетът ти? — сопна се Каин.

— Хвърлих го по маниака с узито.

— Хвърлил си го? — недоверчиво попита Тувал.

— Засече.

— Господи. — Каин го потупа по рамото. — Вземи куфарчето. Да изчезваме оттук.

Телфър запълзя на колене и грабна куфарчето, а после се върна при Тувал.

— Дано парите са истински — отбеляза Каин.

— Разбира се, че са. Не съм проклет идиот.

Тувал кимна и посочи към предната част на яхтата.

— Натам. Веднага.

Двамата се наведоха, когато четвъртият пазач се появи на прозореца, през който бяха избягали. На лицето си имаше рана, където го беше ударил пистолетът на Джон. Изкрещя гневно и се изви, за да стреля с узито. В същия миг Каин скочи към него и замахна с ловджийската кама с лявата си ръка. Ножът се заби, преди мъжът да натисне спусъка, и отряза палеца му. Човекът извика от болка и отмести встрани оръжието. От дървената палуба до Телфър се разхвърчаха трески. Тувал отново заби камата, този път дълбоко в китката му, и мъжът дръпна ранената си ръка.

Джон се изправи и побягна. Каин го погледна, а сетне наведе глава към палубата, приклекна, взе отрязания палец и го пусна в джоба си при другите сувенири.

Охранителят отново се появи на прозореца, но само изкрещя от ужас, когато се опита да намести увисналата си ръка. Каин му се ухили и хукна след Телфър.

Настигна го при щурвала на яхтата. Джон бе отворил широко очи, докато гледаше привидно бездънния залив долу. Водата имаше тюркоазния блясък, характерен за пристанищата, а на повърхността й плуваше тънък слой дизелово гориво.