Мат Хилтън - Жътваря

Баркър беше висока почти колкото Ринк, но беше слаба и фина и изглеждаше дребна в сравнение с едрия ми приятел. Стоеше, затъкнала палци в колана си, също като стрелец от Дивия запад.

Ринк се обърна, изгледа я от главата до петите и забеляза безупречно чистата й полицейска униформа.

— Още ли не са те направили детектив?

— Не, но скоро ще се явя на изпитите. Има кратък период на изчакване и дълга колкото ръката ми опашка преди мен — отвърна тя.

— Мислех, че полицията в Лос Анджелис веднага ще вземе човек с твоите заслуги. Господи, та ти вероятно си разследвала повече от половината отдел „Обири и убийства“, взети заедно.

Устните й се изкривиха в странно оформена иронична усмивка.

— Изглежда, времето ми в отдел „Убийства“ на Кралската полиция в Хонконг не се брои за много тук. — Баркър повдигна кокалестите си рамене и платът на ризата й леко се надипли. — Това е като всичко друго, Джаред. Непрекъснато трябва да се доказваш. Няма такова нещо като бързо издигане до върха, що се отнася до полицията в Лос Анджелис.

— Все някой трябва скоро да се вразуми — предположи Ринк.

— Да ти кажа право, не бързам. Доволна съм и да обикалям в черно-бяла патрулна кола, и да седя зад бюрото. Ако ме повишат, хубаво. Ако не, ще бъда щастлива да ритам топките на групови изнасилвачи и да съставям актове за дребни нарушения на възрастни дами, които карат в погрешната лента на магистралата. — Баркър наведе глава и изтърси въображаема прашинка от черната си риза. — Харесва ми униформата. Не виждам защо е толкова важно да се върна към цивилните детективи.

Ринк й се усмихна със стиснати устни.

— Пък и караш страхотна кола, а?

— Да. Много по-бърза е от „Краун Виктория“, с каквито се влачат детективите. Преди всичко двигателят й е по-мощен.

— Ще ти трябва, когато преследваш баби нарушителки с колички за голф. — Той приключи разговора за незначителните неща. — Вярваш ли на това?

— На кое? Огненото кълбо? Няма съмнение, Джаред. Според показанията на очевидци твоето момче е било на сцената.

— Сигурни ли са, че е бил Джон Телфър? — попитах аз и се приближих до тях.

Баркър се обърна към мен и присви очи.

— Джо Хънтър — представих се и подадох ръка. Тя я стисна вяло. — Джон е мой брат.

Жената се намръщи и погледна Ринк.

— Всичко е наред, Шерил — успокои я той.

Думата му й беше достатъчна.

— Вашето момче е във всяка телевизионна мрежа и вестник в страната. Свидетелка се кълне, че Телфър е взривил яхтата.

Все още не бях убеден и този факт явно пролича на лицето ми.

— Свидетелката успяла да се измъкне невредима, преди яхтата да се превърне в супернова. Според нея Джон Телфър сигурно е занесъл бомба на борда. Мъкнел някаква раница, когато пристигнал. Имайте предвид, че не придаваме голяма тежест на бомбата. По всяка вероятност нещо на яхтата е гръмнало. Имало е престрелка преди експлозията.

— Джон не би направил такова нещо — заявих аз.

Тя отново сви рамене.

— Само предавам думите на свидетелката.

— Споменава ли защо изобщо Джон е бил на яхтата?

— Не.

— Коя е свидетелката?

— Знойна хубавица, която Рет Карсън е свалил на остров Каталина. Знаете какви са богаташите. Обичат на яхтите им да стои някоя красавица, когато спрат на кея. Издига ги в очите на хората.

— Искате да кажете, че свидетелката е проститутка?

— И проститутките имат очи като всички останали — отвърна Баркър. — Тя твърди, че Телфър не е бил единственият, който се качил на яхтата. Появили се двама мъже в елегантни костюми и после още един. Последният, качил се на борда, бил с Телфър. Престрелката започнала, след като той отишъл там.

С Ринк се спогледахме.

— Описа ли някого от тримата, пристигнали след Джон? Например двамата с костюмите?

— Нека видя. — Баркър извади тефтерче от джоба на ризата си и го прелисти до страница, отбелязана с ластик. Съмнявах се, че се нуждае от справката. — Да, ето. Обявили са ги за издирване. Двамата са трийсет и няколко годишни, средни на ръст, с черни коси и смугли, облечени в скъпи дизайнерски костюми.

— „Кралете на мамбото“ — отбелязах аз.

Устните на Баркър потрепнаха, като чу забележката ми.

— Познавате ли ги?

— Не лично, но смятам да се запозная.

Тя свъси вежди и огледа долината.

— Каквито и да са намеренията ви, може да задраскате единия от списъка със задачите си. Преди десетина минути ми се обадиха, че единият е сред мъртвите, намерени на изгорялата яхта. Другият може да е на дъното на пристанището. Ще изпратят водолази.