Мат Хилтън - Жътваря

Каин се намръщи. Повече не можеше да седи със скръстени ръце. Той изсипа шепа монети на масата, стана и изгълта остатъка от еспресото. След това се протегна и тръгна след двамата мъже. За разлика от тях вървеше близо до входовете на кафенетата и бутиците покрай пристанището и използваше прикритието си на зяпащ витрините турист, за да замаскира интереса си към двойката. Незабелязано се приближи на два метра от тях.

Те продължаваха да разговарят шепнешком, но Каин долови една дума. Споменаха я два пъти. Име. Телфър. И той разбра, че хората, от които Джон бяга, най-после са го открили.

Каква дилема! Но и предизвикателство. Тувал се усмихна, пъхна ръце в джобовете си и погали сувенирите. Реши, че много скоро ще добави още кости към колекцията си.

Доволен, той видя как двамата латиноамериканци се приближиха до портата и поздравиха пазача в будката от другата страна. Пазачът излезе. Изглеждаше смешен в светлосинята си риза, дълги до коленете бермуди, платнени обувки и шапка с козирка, закачливо килната над загорялото му от слънцето лице.

Единият мъж му показа нещо. Каин го зърна само за миг, но видя значка на кожен портфейл. Пазачът явно остана впечатлен и се наведе да отключи портата.

Усмивката на Тувал стана кисела. Всеки по-предприемчив човек можеше да си набави фалшиви документи. Пазачът се нуждаеше от хубав ритник по задника, че не обърна повече внимание на значката на мъжа. По всяка вероятност той беше провалил се кандидат за ченге и се кланяше на онези с истинските значки. Подмазвачеството му беше отблъскващо.

Двамата латиноамериканци влязоха във вътрешността на комплекса. Единият възнагради пазача с потупване по рамото и охранителят придоби такъв вид, сякаш беше готов да козирува. Той още стоеше с ръка на отворената порта и гледаше как двамата мъже се отправят към завързаната яхта, когато Каин се приближи до него.

— Извинете — каза и пазачът се обърна. Лицето му сияеше като на подлизурко.

— Да? С какво мога да ви помогна?

— Аз съм специален агент Кенеди от ФБР. И първо, понижете тон. — Тувал говореше така, сякаш щеше да му предаде изключително важно съобщение. Заинтригуван, пазачът го погледна в очакване. Каин се наведе и зашепна: — Въпросът е извънредно деликатен. — Той заведе пазача обратно към будката. — Може ли да поговорим вътре?

Запленен от мистерията на мига, пазачът дори отвори вратата и позволи на Тувал да влезе. В тясната затворена стаичка миришеше на пот като в съблекалня.

Каин бутна охранителя да седне на единствения стол. Човекът не възрази, сякаш прие нахлуването в личното му пространство като тайната среща.

— Какво ви казаха двамата мъже, които току-що влязоха?

— Казаха, че работят за правителството — веднага отговори пазачът. — Агенти Рамос и Ескуера. Искаха да знаят къде е яхтата на господин Карсън. Защо питате?

— Защото аз съм истински правителствен агент, а те не са.

— Твърдите, че значките им са фалшиви?

— Като бюста на Памела Андерсън.

Охранителят изглеждаше поразен от избора му на думи.

— Не знаех — каза след кратка пауза, сякаш се извиняваше.

Тувал не можа да прецени дали пазачът има предвид значките на двамата латиноамериканци или най-ценните атрибути на Пами, но прогони мисълта от главата си, без да се усмихне.

— Те са международни наркотрафиканти и се готвя да ги арестувам.

— Така ли? Съвсем сам? Нямате ли подкрепления?

Каин разкаяно поклати глава.

— Разделихме се с партньора ми. Не си нося дори проклетия предавател, за да се свържа с него. Онези типове са адски добри. Следим ги от няколко месеца. Щом ги забелязах, се наложи да тръгна след тях.

Пазачът кимаше на всяка нова информация, която Тувал му съобщаваше.

— Искате ли да се обадя по телефона за помощ?

— Ще ви бъда благодарен.

— Няма проблем — рече охранителят и се обърна. Взе слушалката и я доближи до ухото си. Каин беше доволен, че е отвлякъл вниманието му. Освен това пазачът седеше на стола и минувачите отвън не го виждаха. Тувал се престори, че гледа през прозореца, наведе се над пазача и извади ножа за чистене на риба.

— На кого да се обадя? — попита мъжът. — На ФБР?

— 911 ще свърши работа. Може би е най-добре да повикате линейка.

Пазачът не долови промяната в тона му, нито наситеното с конкретен смисъл изречение. Всъщност не усети нищо освен натиска на Каин върху рамото си. Вдигна глава и извърна лице и Тувал прокара ножа по гърлото му. Пазачът инстинктивно пусна телефонната слушалка и протегна ръце към гърлото си, но вече бе загубил контрол върху крайниците си и дланите му безполезно се свлякоха върху гърдите. От прерязаните му артерии рукна кръв. Каин го задържа изправен за раменете, за да не му позволи да стане. Пазачът изпружи крака и се свлече в локвата кръв под него.