Мат Хилтън - Жътваря

— След малко ще ги развържа. Ръцете ти ще останат завързани, докато дойде време да тръгнем.

— Добре.

— Ако искаш да използваш тоалетната, ще ти позволя.

— Много мило от твоя страна — измърмори Джон.

— Не искам да мислиш, че съм абсолютен негодник.

— И през ум не ми е минавало. — Телфър го погледна в очите. На устните на Каин се появи лека усмивка.

— Какво има в хладилника? Нещо студено за пиене?

— Нищо, освен ако обичаш мляко.

Тувал направи гримаса.

— Шоколадово ли е?

— Краве. Винаги можеш да пиеш вода от чешмата.

— Ще пропусна.

— Знаеш ли, мисля, че наистина трябва да отида до тоалетната.

— Дано да е само по малка нужда. Отказвам да ти бърша задника.

— Тогава може да ми развържеш ръцете — усмихна се Джон.

— Ръцете ти ще останат завързани, докато съм готов.

Телфър сви рамене.

— Ще ми смъкнеш ли ципа?

— Забрави — с дрезгав глас отвърна Каин. — Ще отидеш до тоалетната точно преди да излезем.

Джон му намигна и завъртя глава.

— Защо си толкова щастлив, по дяволите? — попита Тувал.

— Хубаво е да си жив.

— Да. Повтаряй си го и всичко ще бъде наред. — Каин погледна ръчния си часовник. — Е, време е да срежем въжетата. И без изпълнения в стил Брус Лий. Опиташ ли се да ритнеш, ще те прострелям в капачките на коленете.

Ако можеше, Телфър щеше да вдигне ръце.

— Нали сключихме сделка. Няма да се опитам да избягам. Обещах ти, че ще продам плаките, а ти обеща, че ще пощадиш живота ми. Доволен съм.

— Аз пък ще бъда доволен, когато се махнеш от главата ми.

— Може да ме пуснеш да си вървя още сега.

Тувал изсумтя. В Джон Телфър нямаше нищо обезоръжаващо, което да го привлича или да го накара да се усмихне. Може би убиването му беше малко крайно. Не, беше оправдано. Око за око. Телфър бе откраднал ловджийската му кама и я беше изхвърлил. Щеше да бъде подходящо да използва нож, за да го накаже.

Каин накара Джон да протегне крака и с мълниеносен замах, който би посрамил всеки гангстер, извади ножа за чистене на риба и описа малка дъга. Връвта от венецианските щори, която бе използвал, за да завърже глезените на Телфър, се скъса и краката му неволно се разтвориха. Преди Джон да съумее да овладее непокорните си крака, ножът отново беше затъкнат в колана на Каин. Убиецът се подсмихна. Шоуто беше не само за да освободи краката на пленника, но и да му покаже колко умело борави с острието. Телфър трябваше да размишлява върху това, докато пътуваха заедно.

— Е, как ще го направим? — попита Джон.

— Ще се качим в колата ми. Аз ще държа пистолета. Елементарно.

— Да си обуя ли обувките?

— Очевидно.

— Ами раницата?

— Аз ще я нося.

— А дрехите ми?

— Остави ги. — Каин отново се усмихна, но този път студено. — Ако искаш, после винаги може да се върнеш да си ги вземеш.

Телфър се дръпна назад и стисна устни.

— Ще ми подадеш ли обувките или сам да си ги взема?

— Заповядай. — Той му подхвърли обувките. Джон напъха вътре краката си, без да ги развързва. — Готов ли си?

Джон се усмихна едва-едва, за да потвърди.

Каин се приближи до него. Държеше пистолета в лявата си ръка, а с дясната отново извади ножа за чистене на риба. Този път движението беше бавно. Допря дулото до челото му и го предупреди:

— Спокойно.

Пленникът не помръдна, а само вдигна завързаните си китки. Тувал сряза шнура. Телфър спусна ръце, но продължи да извършва въртеливи движения с китките си, за да възстанови кръвообращението си. Каин отстъпи назад.

— Ще го направим тихо и спокойно. Излизаме от стаята и слизаме по задните стълби. Ти ще вървиш отпред. Щом стигнеш до партера, завия надясно и тръгни към паркинга. Когато отидеш там, ще ти кажа коя е моята кола. Разбра ли?

— Да — отвърна Джон.

— И не забравяй, че ако се опиташ да предупредиш някого…

— Ще ме застреляш.

— Да — подигравателно го имитира Каин.

Телфър отново отпусна тежестта си върху креслото, изтласка се и се изправи на крака. Докато ставаше, дясната му китка остана зад него, скрита за миг от погледа на убиеца.

Каин беше готов за опита му да избяга, но не и в този миг. Не и когато се предостави патова ситуация. Не и докато държеше оръжия. Той беше абсолютно неподготвен, когато Джон замахна и ловджийската кама на Тувал разсече въздуха пред очите му.

— Хей! — извика Каин и отстъпи крачка назад. Първата му реакция не беше да извади пистолета, а да грабне ножа за чистене на риба. Ако искаше, Джон можеше да скочи по-близо и да го наръга с едно движение. Но за изненада на Тувал той не го направи, а се усмихна, завъртя ножа и му подаде дръжката.