Мат Хилтън - Жътваря

Да, и аз бях на същото мнение, но първо исках да изясня още някои неща.

— Луиз, какво свързваше Джон с Петоски?

Тя уви кичур коса около пръста си.

— Петоски му плащаше добри пари, за да обикаля страната. Не знам къде ходеше, но го нямаше по три дни всеки път. Връщаше се с микробуса, натоварен с кашони, и ги оставяше в склада на Петоски. Единствено това го свързваше с Петоски.

— Къде отиваха кашоните, след като ги оставеха там?

— Не знам. Джон не ми каза.

— И нямаш представа какво е имало в тях?

— Не.

— Разбра ли с какво се занимава Петоски, Харви? — попита Ринк.

— Не. Вероятно е само посредник и съдържанието на кашоните се изнася от страната.

— За къде? — попитах аз.

Лукас сви рамене.

— Не знам.

Имах подозрения, но засега ги премълчах.

— Какво мислиш? — попита ме Ринк. — Петоски, руската мафия? Или „Кралете на мамбото“, Куба? Смяташ ли, че има връзка с комунистите? Знаеш за какво намеквам.

— Възможно е, но в момента не се тревожа за това. Повече ме интересува как да намерим Джон, преди някой друг да го е открил.

Ринк въздъхна.

— Искаш ли да изчакам, преди да съобщя това?

— Да. Нямам абсолютно никакво желание правителството да се намесва още повече. Беше достатъчно неприятно, че се наложи да повикаме екип чистачи тази сутрин. Уолтър знае само, че сме отблъснали наемен убиец. Това е всичко.

Уолтър ни се беше притекъл на помощ в случая, но ако надушеше чуждестранно участие, Централното разузнавателно управление щеше да стовари върху нас цялата си тежест като лавина. В най-добрия случай движенията ни щяха да бъдат строго възпрепятствани, а в най-лошия щяхме да бъдем затворени в тясно тъмно място от страх да не изложим на риск операцията им. Подозренията ни не трябваше да се превръщат в нещо повече.

— Не се тревожи, Ринк. Ако съмненията ни се окажат верни, ще накараме Петоски да си плати, когато всичко свърши — заявих.

Докато си играехме на думи, Луиз ни наблюдаваше с нарастващ ужас. Паниката й се засили и аз я стрелнах с поглед, за да не й позволя да повиши тон. Тя обаче пак изтърси нещо, за щастие шепнейки като обезумяла:

— Искате да кажете, че мъжете в дома ми може да са били терористи?

— Не съм казал такова нещо — отвърнах.

— Можеше да ме убият.

— Разбира се. — Нямаше смисъл да я лъжа. Ако с побоя не бяха изтръгнали от нея каквото искаха, кой знае какво щяха да направят следващия път. Лицето й се набръчка от отчаяние.

Почувствах се неудобно. След всичко, което беше преживяла, не проявявах необходимото съчувствие. Вярно, тя лъжеше… отначало. Но какво не би направила една жена, за да предпази любимия си? Вероятно моментът беше подходящ да й вдъхна малко надежда:

— Сега, след като са надушили къде може да е Джон, гарантирам ти, че повече няма да ги видиш.

— Ами, ако не го намерят? Няма ли да се върнат?

— Няма — обещах, само че първо трябваше да ги спра.

Луиз отново изпадна в униние. Захапа кичур от косите си и започна да го дъвче.

— Е, поне имаме отправна точка — отбелязах. — Следобед ще заминем за Лос Анджелис и ще се опитаме да засечем следите на Джон оттам.

— Защо Лос Анджелис? — попита тя.

— Той очевидно се е отправил на запад. Колата му е била намерена изоставена само на няколко часа път от Лос Анджелис. Обзалагам се, че в момента е там.

— На Западното крайбрежие има големи играчи — обади се Ринк. — Мислиш ли, че Джон е отишъл там да търси купувач?

— Да — отговорих аз.

Щом Джон не беше убиецът на хората в мотела, изведнъж нещо стана очевидно за мен. Пътищата на истинския извършител и Джон се бяха пресекли. Може би брат ми вече беше мъртъв и заровен някъде в пустинята Мохаве. Вероятно убиецът беше взел онова, което Джон бе откраднал, и търсеше купувач. Това означаваше, че престъпникът е в района на Лос Анджелис и се опитва да се свърже с някой от големите играчи. Каквото и да се окажеше, онова „нещо голямо“ беше проклятие и той можеше да го притежава. Но ако бе убил Джон, тогава си беше създал страховит враг.

— Кенет Бианчи и Анджело Буони — промълви Каин.

Имената на серийните убийци не се запомняха лесно. Не бяха като Тед Бънди или Джон Гейси, Клоуна убиец. Не и докато отличителното им прозвище не станеше очевидно. Например Хилсайдския удушвач. Това име беше познато на всеки американски гражданин, излязъл от пубертета.

Братовчедите Бианчи и Буони тероризираха западните щати през седемдесетте години на миналия век. Изнасилваха и убиваха заедно и правосъдието ги застигна едва когато сластолюбието на Бианчи стана прекалено голямо. Без помощта на партньора си в престъпленията той оплеска отвличане и стана причина за залавянето на Хилсайдския удушвач.