Мат Хилтън - Жътваря

Сцената беше олицетворение на спокойствието в предградията.

Скоро обаче всичко щеше да се промени.

Ринк паркира взетата под наем кола през една пряка и хукнахме към къщата. Зазоряването в Арканзас е хладно по това време на годината, но не заради това бяхме с дълги якета. Ринк бе окачил пушката „Мозберг“ под мишницата си, а аз носех зиг-зауера си в кобур под рамото.

Харви ни чакаше. Стоеше в сенките на дърветата на съседния имот. Той подсвирна тихо и ние се отправихме към него.

— Защо се забавихте? — изсъска. — Помислих, че ще се наложи да започна купона без вас.

— Какво става? — попитах. — Още ли са вътре?

— Да. Двама. — Харви кимна към улицата. — Третият негодник е в шевролет, спрян през една пряка.

— Същите типове ли са като преди?

— Да.

— Някакво движение? — попита Ринк.

Живият плет закриваше отчасти къщата на Луиз. Прозорците на кухнята й се виждаха между увисналите клони на храст, подрязан във формата на орел, и отразяваха светлината на ранното утринно слънце. Позицията ни не предлагаше гледка към фасадата, но докато се приближавахме, забелязахме, че щорите са спуснати.

— Не видях нищо, откакто влязоха. Чух силни гласове точно преди да дойдете, но оттогава е тихо. — Лукас се втренчи в мен. Челото му беше оросено с капки студена пот. — Ще влезем ли?

— Да — отвърнах аз.

— Хубаво. — Той извади пистолет „Глок“ от коженото си яке и го зареди. — Ако са докоснали момичето, ще ги залея с болка.

— Не знаем какво ще заварим. Играта може да загрубее.

— Повярвай ми, Хънтър, ако наранят момичето, може да се обзаложиш, че играта ще загрубее.

— Само те предупреждавам, че може да стане напечено.

Харви ми намигна.

— Не се тревожи. Готов съм.

— Добре. Тогава подготовката завърши. Остана най-трудното.

Разделихме се. Нямаше встъпление. Инстинктът ни съветваше как да действаме. Лукас тръгна към задния двор, а ние с Ринк се отправихме към предната врата. Дали това беше най-уместната тактика? Смятахме да нахлуем бързо и шумно и да стреляме по всеки без червило.

Рижавият котарак беше мъдър и избяга.

Отвътре се чу трясък. Преди звукът да отекне, аз разкъсах мрежата, разбих вратата и сякаш попаднах в сцена от „Добри момчета“.

Беше един от онези мигове като на моментална снимка, където всичко се запечатва в съзнанието ти толкова образно, че не е необходимо да гледаш, за да видиш и най-дребния детайл.

Луиз Блейк беше на колене. Полата й на цветя беше вдигната на бедрата. По лицето й беше размазан грим, а устните й бяха изцапани с кръв.

Първият латиноамериканец държеше косата и двете й ръце и я дърпаше назад. Гърдите й бяха разголени.

Вторият латиноамериканец вдигаше навит на руло телефонен указател, за да я удари отново.

Не бяха от ЦРУ или от ФБР. Дори да бяха, пак заслужаваха да умрат.

Стрелях.

Пукотът на зиг-зауера отново приведе света в действие.

Улучих високо в рамото мъжа с импровизирания уред за изтезания. Указателят изхвърча от ръката му. Страниците потрепнаха от въздишката му. Той политна встрани и се стовари върху масата. Купчина чинии се събориха и разбиха на пода.

Следващата ми стъпка беше придружена от друг изстрел. Всички имаме недостатъци. Куршумът не попадна в целта и проби дупка в стената зад него.

Ринк нахлу в стаята с гняв и злоба, но пушката му остана безмълвна. Вторият мъж разумно постави Луиз на пътя на атаката му. Предпазван от тялото й, той отстъпи назад и извади полуавтоматичен пистолет, който заблестя в синьо на слънчевата светлина, проникваща през пролука в завесите.

Скочих и бутнах стол помежду ни. Не беше защита срещу високоскоростен куршум, но не тази беше целта ми. Хвърлих се на пода, за да привлека вниманието на мъжа към себе си и да го отклоня от Луиз.

Той, разбира се, стреля по мен. Залегнах на килима и върху мен се посипаха парцали от тапицерията. След това станах и пристъпих към действие. Ринк направи същото. Мъжът беше хванат в хватка „клещи“ и имаше само една възможност. Той блъсна Луиз към ръцете на Ринк и вдигна пистолета си. За секунда се уплаших, че ще я застреля в гърба, и реакцията ми беше да стрелям.

Копелето беше късметлия и се дръпна встрани. Куршумът ми само откъсна малка част от ухото му вместо голямо парче от черепа. Гадният негодник се дръпна от мен и сега между нас се изпречиха Луиз и Ринк. Затруднен от Луиз, той не можеше да насочи мозберга си срещу латиноамериканеца.

Главорезът побягна и се хвърли с главата напред през най-близкия прозорец. Заплете се в завесите и в тъмносиния му костюм се забиха стъкла, но се измъкна навън. Прекосих стаята и се наведох през прозореца. Човекът прескочи живия плет, зад който преди малко стояхме. Костюмът му щеше да стане на нищо.