Мат Хилтън - Жътваря

— Нещо обаче ме безпокои. Не си дошъл тук да търсиш открадната си ловджийска кама. Каква е истинската причина?

— Казвам ти истината. Искам си камата.

— За какво ти е, по дяволите?

— Има сантиментална стойност.

— Глупости.

— Мисли, каквото искаш, но това е истината.

— Проследи ме стотици километри и се вмъкна в стаята ми като психопат от евтин филм на ужасите само за да си вземеш камата?

— Да.

— И това ли е всичко?

— Ако искаш цялата истина, да, смятах да те накарам да си платиш, че ми създаде неприятности.

Крадецът погледна хвърления на пода нож за чистене на риба, засмя се и недоверчиво поклати глава.

— Но сега искаш да ми помогнеш?

— Да — отвърна Каин. — Ако искаш, вярвай, но те харесвам.

— Харесваш ме? Говориш глупости и не ти вярвам.

— Разбира се, ако ще ти помагам, ще има условия.

— Да ти върна камата, за да ме наръгаш при първия удобен случай?

— Точно така — с обезоръжаваща усмивка потвърди Тувал. — И още нещо. Ако опазя тайната ти, и ти ще направиш същото за мен.

— Ти не знаеш тайната ми.

— Но това е част от споразумението, единственият начин, по който може да работим заедно. Ще ми кажеш защо бягаш и аз ще направя същото. Наречи го предимство на всеки срещу другия. Трябва да действаме заедно, за да запазим тайните си. Така няма да си позволим да се предадем един друг.

— Не, няма да участвам. Това е само номер, за да избягаш. Ще ме убиеш при първата възможност.

— Не, и преди да ти кажа тайната си.

— Е, каква е голямата тайна, която криеш?

— Първо трябва да сключим сделка.

— Не. Искам да знам за какво говориш.

— Добре, но ми покажи малко доверие и свали оръжието.

— Не.

— Поне го насочи към пода. Не искам да гръмне неволно.

— Не се тревожи, не можеш да ми кажеш нищо, което да ме изненада толкова много.

— Искаш ли да се обзаложим?

Крадецът сви рамене, но нещо в изражението на Каин го накара да спусне пистолета.

— Хайде, казвай.

— Добре — съгласи се Тувал. — Барабани, моля!

— Просто говори.

— Хубаво, но е малко драматично. Можеш поне да ми позволиш моя голям миг.

И после англичанинът направи грешката. Въздъхна и погледна към тавана, сякаш търсеше духовни напътствия. Това беше моментът, който Каин чакаше. Скочи светкавично от леглото, хвана ръката с пистолета на крадеца, стисна го за гърлото и уви крак около глезените му. Простря го на пода и се наведе над него, а после насочи оръжието към гърдите му.

— Голямата тайна е, че съм убиец — победоносно заяви, — и за разлика от теб съм готов да го докажа.

Веднъж ме преследваха в буря, която не можа да потуши огньовете, бушуващи в Грозни. Чеченските бунтовници ме гонеха по петите. Беше недоразумение, защото не им бях враг. Бедата беше там, че се озовах на погрешното място в погрешното време, на мисия да очистя руски войник — предател от Спецназ, специалните сили, който прекалено много обичаше малолетни момичета. За да се внедря при него, се бях преоблякъл в руска униформа и чеченците ме погнаха да ме убият. По ирония на съдбата бях там да премахна най-големия им враг, а те ме преследваха като бясно куче.

Нямах намерение да отвръщам на огъня, затова предпочетох да бягам. Те бяха упорити. За да им се изплъзна, легнах под трупа на бик. Горкото животно се беше отървало да не го заколят за нападащите руски войски, като бе бродило в пасище, осеяно с противопехотни мини. Глупостта на бика беше спасението ми. Въпреки това онези двайсет и осем часа бяха най-нещастните в живота ми. Смрадта беше ужасна и пълзящите личинки я правеха непоносима. Повярвайте ми, в случая бях на път да се предам.

Да, спал съм на доста мрачни места, но дори коремът на бика може да е по-удобен от канцеларски стол.

Спах неспокойно и на разсъмване се събудих със схванат врат и чувството за силен махмурлук.

Харви отново ни покани в ранчото си в предградията, но ние отказахме. Искахме да станем рано и знаехме, че спокойствието на отдалечената ферма и мекото легло не водят до ранно ставане. Станах с мъка от стола, разкърших се и замигах, оглеждайки тесния кабинет. Ринк не беше в стаята и може би бе направил добре. Не бях красива гледка. Потърках очи и се прозях.

Бутнах вратата на банята и пак се прозях. Ринк стоеше до единия от двата малки умивалника. Беше гол до кръста. Татуировката на лявото му рамо се открояваше ясно дори на фона на тъмната му кожа. Имах същата татуировка — доказателство за годините ни в специалните сили. Имаха ги само неколцина живи хора и си ги бяхме направили след времето, когато бяхме активни оперативни агенти.