Мат Хилтън - Жътваря

— Знам.

— Вярвам ти. Второ, не използваш измислени имена, подобни на истинското ти име. Например, ако се казваш Дейвид Джонстън, не се наричай Джон Дейвидсън. Твърде лесно се открива.

— Да, знам и това — троснато отвърна крадецът.

— Трето, не пиши нищо, което ще издаде скривалището ти. — Каин млъкна в очакване прозрението да осени англичанина. — Или ако го направиш, погрижи се да го унищожиш.

Мъжът кимна.

— Записах телефонния номер на тази лайняна дупка.

— Аха.

— Но как го намери? Изхвърлих проклетото листче през стъклото на колата.

— Вятърът трябва да го е духнал обратно вътре. — Тувал сви рамене и леко измъкна ръцете си. — Хей, не бъди толкова разочарован. Всички правим грешки. И аз допуснах грешка, като те подцених, нали?

— Да, но не мисли, че аз ще те подценя. Знам какво се опитваш да направиш. Искаш да мисля, че взимаш присърце интересите ми. Надушвам преструвките ти, затова най-добре се откажи.

Каин отново вдигна рамене. Не се чудеше какво да прави за разлика от крадеца. Изхлузи едната си ръка от найлоновата торбичка. Дланта му беше хлъзгава от пот и той я избърса в чаршафа отдолу.

— Само се опитвам да помогна.

— Дрън-дрън. Защо ще ми помагаш?

— Защото искам. — Тувал поклати глава. — И още един урок за теб, приятелю мой. Никога не отказвай помощ, защото може да те спаси.

— И аз ще ти кажа две неща. Първо, не съм ти приятел, и второ, не ми трябват уроци от теб.

— Прав си, но само донякъде — съгласи се Каин. — Не ти трябват уроци от мен. Ти си човекът с пистолета, а аз направих грешка. Може обаче да се замислиш за това.

— И още как. За какъв ме взимаш?

— Човек, който се нуждае от помощ.

— Нито се нуждая, нито искам помощта ти.

— Жалко, защото от мястото, където седя, ми изглежда, че се нуждаеш от помощ.

— Пак започваш да се държиш снизходително.

— Приеми го, както желаеш. Искам само да помогна.

— Не се нуждая от помощта ти.

— Съжалявам, но съм на друго мнение.

— По-добре се моли за живота си.

— Не. Защо да си правя труда? Вече установихме, че няма да ме убиеш.

Крадецът вдигна пистолета и го насочи прави към лицето му.

— Може би не хладнокръвно. Но кой знае какво може да направя при самоотбрана?

Каин се усмихна.

— Вече ти казах, че няма да предприема нищо срещу теб, затова няма да имаш възможност да провериш теорията си.

Сцената сякаш продължи цяла вечност, но накрая дулото на пистолета трепна и се отмести от лицето на Тувал.

— Е, какво имаме тогава? Патова ситуация? — попита крадецът.

— По-скоро импас.

— Не е ли едно и също?

— Зависи от гледната точка. Патово положение е, когато двама противници са в безизходица, следващ ход е невъзможен и не печели никой. Ако обаче се възприемем като партньори с общ проблем, може да го решим заедно.

— Единственият проблем, за който се сещам, е как да се отърва от теб.

— Не можеш да извикаш полицията, нали? Вярно, ще кажеш, че съм влязъл без покана в стаята ти, но какво ще стане, когато обясня, че съм те проследил дотук, защото си откраднал колата ми? Две злини не правят едно добро, приятелю мой.

Англичанинът се замисли за миг.

— Мога да те завържа, да те оставя тук и после да се обадя анонимно на ченгетата.

— Пак ще те разпитват. Ще установят самоличност та ти за нула време. Предполагам, че отпечатъците ти са из цялата стая. Да не говорим за джипа. Напомням ти, че колата няма да отиде никъде скоро. И преди да решиш да избършеш всичко, може ли да ти напомня за рецепцията долу? Сигурен ли си, че не си оставил отпечатъци там, когато си се регистрирал?

Крадецът се намръщи.

— Мислиш, че полицията ме преследва, но аз не бягам от ченгетата.

— Ще бягаш, ако им кажа, че си ме отвлякъл.

Англичанинът се втренчи в него и Каин се усмихна.

— Импас — рече.

— Не, патова ситуация.

— Виж, може да продължаваме така цяла вечер. Признавам, че и двамата сгрешихме в мнението си един за друг. Ако си готов да го забравиш, и аз ще направя същото.

— Не ти вярвам.

— Но аз мога да ти вярвам, нали?

Сега беше ред на крадеца да се усмихне. Честният продавач на качествени коли втора употреба имаше нов главен мениджър по продажбите.

Каин затвори очи.

— Ако ти кажа нещо, ще трябва да ми повярваш. И аз не искам полицията да се намесва.

Англичанинът поклати глава.

— Не искам да знам нищо за теб.

Каин бавно отвори очи.

— По-рано искаше.

— Това беше, когато мислех, че си от хората на Хендриксън.

— А сега мислиш, че не съм? Е, това е начало.