Мат Хилтън - Жътваря

— Може би — съгласи се Ринк. — Знаеш какви са откачалките. Стигат до точка, където вече не им пука. Смятат, че са неуязвими и полицията не може да ги залови. Започват да рискуват и да оставят по някоя следа. Това прави нещата още по-вълнуващи за тях.

— Тогава защо е бил толкова педантичен в мотела? Ако искаш да пуснеш на федералните агенти следа, защо да не оставиш отпечатъците си на местопрестъплението? — Облегнах се назад и скръстих ръце на гърдите си.

— Вероятно е твърде безочлив — рече Харви.

— А оставянето на кола, пълна с доказателства, не е, така ли? — попитах аз.

— Не и ако не си очаквал, че колата и убийствата ще бъдат свързани — отбеляза Харви.

— Да — каза Ринк. — Джон е бил видян съвсем случайно да се качва в колата на двойката. Може би не е мислил, че изоставената кола ще бъде свързана със случилото се в мотела.

Предположението беше логично, но аз не го споделях. Джон не беше убиец. Бих дал дясната си ръка, ако облогът не беше неуместен в дадените обстоятелства. Потърках лице и изпъшках от отчаяние и умора.

— Колко е часът? — попитах.

— Късно е — отвърна Харви.

— Това не означава ли, че в Англия е сутрин?

Ринк и Харви се спогледаха и направиха гримаси.

— Рано сутрин — обърна се към мен приятелят ми. — На кого мислиш да се обадиш? На Дженифър?

— Ще трябва да й се обадя по някое време, но нямах предвид нея.

— А кого?

— Реймънд Молой.

— Детектив инспектор Молой? Ченгето, за което свърши онази работа? Защо искаш да му се обадиш?

— Трябва да проверя за подобни убийства в Англия и да видя дали има повтаряща се схема, която да покаже дали Джон е замесен или не.

— Ами, ако той не иска да говори с теб? Вече не работиш за правителството, Хънтър.

— Ще говори с мен. Дължи ми услуга.

Молой наистина ми беше длъжник. „Оправих“ малък проблем за него, свързан със сводник, който се беше опитал да го изнуди за пари, след като детективът често прекарваше доста време с някои от момичетата му. Не можеше да се справи с проблема сам, без недискретността му да стане публично достояние. На сводника му беше необходимо само едно посещение, за да се вразуми и да предаде уличаващото доказателство как Молой става много изобретателен и атлетичен на водно легло.

Това не означаваше, че Молой се зарадва, като ме чу. Бях спасил професионалната му репутация, но и му бях дал ясно да разбере, че грубото отношение към жените — платени или не, може да ме накара да забравя да му помогна следващия път. Той отговори кратко и пестеливо на въпросите ми. Малко повече от „да“, „не“ и „целуни ме отзад“.

— Благодаря, за нищо — рекох аз и оставих телефона на вилката.

— Е? — попита Ринк.

— Както винаги Молой беше очарователен.

— Но каза ли ти, каквото искаше да знаеш?

— Да. Няма неразкрити разследвания за жертви на убийства, осакатени след смъртта. Това изключва вероятността Джон да е убивал, преди да дойде тук.

Ринк повдигна рамене.

— Това не означава, че е невинен, а само че е започнал да убива, след като е пристигнал в Съединените щати.

Поклатих глава, станах и започнах да крача из кабинета на Харви.

— Не започваш като напълно неопитен да режеш трупове и да взимаш части от скелета за трофеи. Такова нещо се развива постепенно. В досегашния живот на Джон няма нищо, което да загатва, че е упражнявал насилие. Господи, той беше невероятен задник в последно време, но това беше заради проблемите, които имаше. Никога обаче не е вдигал ръка срещу някого, нито срещу Дженифър, нито срещу децата. Дори не пожела да се отбранява, когато Шанк го заплаши. Прилича ли на човек, способен да убива хора?

— Повечето убийци са подли страхливци — напомни ми Ринк. — Смелият човек не би взел жена за заложник с нож, опрян в гърлото.

— Съгласен съм, но се иска кураж да очистиш мъж и жена едновременно.

— Освен ако не си очистил първо мъжа — обади се Харви и ме погледна от въртящия се стол. — Промъква се зад него и прерязва гърлото му, а после убива жената.

— Независимо дали Джон е техният човек или не, ФБР го издирват — отбеляза Ринк. — Това усложнява нещата, нали?

— И да, и не — отговорих аз. — Те имат повече възможности от нас и може да го намерят. Щом го освободят след разпитите, ще отидем и ще го вземем.

— Мислиш, че ще ти позволят да влезеш и да го заведеш у дома?

— Да, ако е невинен.

— Ами, ако не е? Ако наистина се окаже, че е Жътваря?

— Тогава може да го задържат. — Усетих хлад, докато произнасях думите.