Мат Хилтън - Жътваря

Тувал се приближи до дрешника. Хрумна му нова идея. Дрешникът беше идеално скривалище. Спотаил се вътре, той можеше да изчака крадеца да се върне и да изскочи неочаквано. Каин се усмихна на хрумването си и разтвори вратите.

Якето на крадеца беше там, но нещо друго го увери, че англичанинът не е избягал, както се опасяваше.

Убеди го дулото на пистолета, насочен право към лицето му.

— Добре ли си, Хънтър?

Не. Бях… вцепенен.

Лицето на екрана несъмнено беше на брат ми. Косата му беше по-къса, отколкото си я спомнях, покрай очите му имаше нови бръчки, но определено беше Джон.

— Не може да е истина — промълвих.

Написаното не ми помогна. Не можех да се съсредоточа, защото погледите към снимката ми напомняха, че не чета несвързана статия на бездарен журналист. Сърцето ми блъскаше в гърдите като залп от оръдейни изстрели. Дори приливът на адреналин в сражение не ми действаше така.

— Не го вярвам — за стотен път повторих. — Трябва да има някаква грешка.

Ринк не беше толкова сигурен. Той не познаваше Джон добре като мен. Вярно, Джон наистина беше себелюбив лъжец, измамник и крадец, избягал от съпругата и децата си, но се бях убедил в едно — брат ми не беше откачен психопат, който взима костите на жертвите си като трофеи. Ринк гледаше повърхностно на нещата. Той почука на екрана, за да докаже, че е прав.

— Не можеш да спориш с криминалистите, Хънтър.

Разтърсих глава, сякаш в ухото ми имаше оса.

— Не, не мога да го приема. Тук нещо не е наред.

— Тогава как ще го обясниш?

— Не знам, но ще се опитам, по дяволите.

Прочетох отново новината, но това не ме успокои.

От ФБР издирваха извършителя на серия жестоки убийства, извършени из цялата страна от Източното до Западното крайбрежие. Бяха се случили в период от три години. Бюрото не искаше да разкрие броя на мъртъвците, но потвърждаваше, че почеркът на убиеца е да взима части от скелета. Самоличността му най-после била установена — Джон Телфър, британски гражданин, живеещ в района на Литъл Рок.

— Глупости — заявих аз.

Ринк вдигна ръце.

Бях съгласен, че Джон е бил в Съединените щати през тригодишния период и според признанията на Луиз Блейк бе работил като шофьор на доставки през част от това време. Това му беше дало възможност да посети изброените места. Според Луиз обаче Джон бе изчезнал преди по-малко от месец. Ако беше замесен в произволни убийства, той щеше да се изпари много по-отдавна.

Опитът показва, че серийният убиец започва бавно и интервалът между убийствата намалява с всяко нападение, защото жадува за повече и по-извратено задоволство, докато стига до точка, когато вече не може да сдържа нагона си да убива. Имайки предвид този факт, Джон можеше да е извършил убийствата и едва сега да бе излязъл от контрол, и да е отишъл на едно последно буйство.

Не го допусках нито за секунда.

Прочетох за мъж и жена, намерени убити в мотел в края на пустинята Мохаве, и как маниакът, когото медиите бяха кръстили Жътваря, е отрязал пръстите им като трофеи.

Очевидец разказваше, че сутринта убитата двойка била видяна да качва закъсал шофьор. Полицейският оглед на превозното средство, открито изоставено на малко разстояние от мястото, където взели шофьора, показваше, че е регистрирано на името на Зигмунд Петоски от Литъл Рок, Арканзас. Едва тази вечер господин Петоски уведомил полицията, че бившият му служител Джон Телфър е откраднал колата. Анализът на отпечатъците в автомобила потвърждаваше, че шофьорът е бил Джон Телфър.

Полицаите и агентите на ФБР издирваха жълт фолксваген „костенурка“, откраднат от престъпника след убийството на младата двойка в мотела. На местопрестъплението нямаше убедителни доказателства, които да свържат Телфър с мотела, но като се преценяха вероятностите, фактът, че ФБР го смята за главния заподозрян, беше оправдан при дадените обстоятелства.

— Оправдан при дадените обстоятелства?

— Предположението е логично, като се замислиш — изтъкна Ринк. — Колата на Джон се поврежда, онези хора го качват и отиват заедно в хотела. Джон убива двамата, открадва автомобила им и продължава по пътя си, един Господ знае накъде.

Не можех да повярвам.

— Няма начин. Тук пише, че в колата са намерили отпечатъците на Джон. Защо не ги е избърсал, както се предполага, че е направил в мотела?

Приятелят ми сви рамене.

— Може би не се е сетил да ги избърше, преди да го качат — предположи Харви.

— ФБР търсят Жътваря от три години. Досега не са намирали отпечатъци. Не е ли пресилено да смятат, че ще забрави да изчисти кола, която кара, докато извършва убийства?