Мат Хилтън - Жътваря

Уолтър Хейс Конрад IV не отговори.

— По мълчанието ти съдя, че името означава нещо за теб.

Той дишаше в слушалката. Дали съвестта го гризеше?

— Означава, Хънтър, но не по причината, която мислиш.

— Мисля, че си изпратил хора да го следят.

— Не. Изобщо не става дума за такова нещо.

Почувствах болка между веждите и се намръщих.

Страхувах се да попитам.

— Тогава какво?

— Разбирам, че напоследък не си гледал телевизия.

— Нямам време за телевизия.

— Намери. Ако се интересуваш от Джон Телфър, по-добре се запознай със Си Ен Ен. В момента Телфър е водещата им новина.

Отместих уста от телефонната слушалка.

— Имаш ли телевизор, Харви?

— Имам у дома. Защо?

— Ами компютърът ти? Можеш ли да гледаш Си Ен Ен?

— Новинарският канал? Разбира се.

— Направи ми услуга и го включи, моля те!

Лукас повдигна учудено вежди. Ринк ме наблюдаваше в очакване. Свих рамене и отново насочих вниманието си към Уолтър.

— След малко ще видя.

— Може да си обясниш някои неща.

— Какво се е случило?

— Виж и сам прецени.

— Добре. Но твърдиш, че няма нищо общо с теб?

— Колкото и пъти да отричам, ти пак ще имаш резерви, Хънтър.

— Старите навици умират трудно.

— Съмняваш се в искреността ми, но това не е проблем. Не ти се сърдя. Ако бях на твое място, и аз щях да се държа по същия начин. Ще го повторя заради официалния протокол, а после всичко зависи от теб… — Той започна да диша бавно и равномерно. Паузата не беше в негова полза. Предстоеше лоша новина. — ЦРУ не се занимава с теб, нито с брат ти, но не мога да говоря от името на останалия цивилизован свят, особено ФБР.

— ФБР?

— Гледай новините и ще видиш какво имам предвид.

— Благодаря ти за помощта, Уолтър.

— Няма проблем. Радвам се, че отново поговорих с теб, Хънтър.

— Аз също. — Млъкнах и се замислих. — Уолтър, ти беше откровен с мен, затова трябва да ти кажа нещо.

— Продължавай.

— Преди час и нещо свърших една работа. Човекът, с когото се разправях, каза, че са го посетили твоите момчета и са разпитвали за Джон.

— Не сме били ние.

— Хубаво, но мисля, че може би ще искате да разберете кой се разхожда насам-натам и се представя за правителствен агент. Може да имате главоболия, ако нещо се обърка.

— Ясно. Това си искал да провериш.

— Да. В случай, че се наложи да се защитавам.

— Не са били моите хора, Хънтър… Пази се.

Пази се. Казваше ми го директорът на отдел „Тайни операции“. С други думи, Уолтър току-що ми беше дал официално разрешение да отвръщам със смъртоносна сила, ако възникне ситуация, известна в занаята като изпълнително решение.

— Благодаря, Уолтър.

Той не си падаше много по остроумните шеги и в слушалката се чу тихото бръмчене на прекъсната линия.

Нещо се появи на компютърния екран на Харви. Оставих телефона на вилката.

— По дяволите! — Само това ми дойде на ума.

Също така останал без думи, Ринк изруга на висок глас. След миг към нас се присъедини и Харви.

На монитора имаше заглавия, които не проумявах.

ФБР ЗАТВАРЯ КРЪГА ОКОЛО СЕРИЕН УБИЕЦ

ЖЪТВАРЯ НАЙ-ПОСЛЕ РАЗПОЗНАТ

Под заглавията имаше снимка на брат ми.

Тувал-Каин почука пак.

Този път по-силно.

Отново никой не отвори. Той се намръщи и се приближи до вратата. Притисна лице до стъклото и се втренчи вътре, търсейки движение, но не забеляза нищо.

В стаята нямаше никого. Беше ли възможно?

Каин въздъхна, смъкна качулката и я напъха в джоба на панталоните си. Дланите му се потяха в найлоновите пликчета, но не ги извади.

— Къде си, по дяволите? — зачуди се той на глас. Съществуваше вероятност крадецът да му се е изплъзнал, но Тувал не вярваше. Беше паркирал на място, откъдето можеше да наблюдава главните изходи на хотела, и ако не бе слязъл по задните стълби, и прескочил триметровата ограда по периметъра, крадецът още беше там.

Какви бяха шансовете да е така? Равни на нула.

Може би беше отишъл в ресторанта да вечеря, но това беше още по-малко вероятно. Съдейки по предпазливостта му на паркинга, крадецът се криеше от някого. Не би се хранил на публично място, когато можеше да си поръча храна в стаята.

Оставаха няколко възможности. Крадецът спеше и не бе чул почукването на вратата. Или беше в банята. Или се беше измъкнал, докато Каин бе заобикалял хотела, и сега се разхождаше на паркинга, и търсеше да присвои друго превозно средство. Може би олдсмобила.

Той се колебаеше. Можеше да изтича пред хотела или да влезе в стаята и да провери другите си теории. Накрая избра второто.