Мат Хилтън - Жътваря

Електронният телефонен секретар прие обаждането, съобщи ми възможностите за избор и ме помоли да набера номер от дванайсет цифри. Отново ги въведох по памет. Линията прекъсна за част от секундата. В този неизмеримо кратък период от време се включиха записващите устройства. Нямаше значение. След това се чу леко бръмчене и връзката бе възстановена. Само след три позвънявания отговориха на обаждането ми.

— Дано си заслужава — недоволно измърмори мъжки глас.

— Зависи от гледната ти точка — отвърнах аз със същия тон.

— Гледната ми точка винаги е от дъното на дълбоко тъмно място, но ти го знаеш.

Смехът ми беше безрадостен.

— Трябва да излизаш повече. Да почувстваш слънчевата светлина. Прекарваш твърде много време в малката си дупка. Не е полезно за здравето ти.

— Ясно ми е. — По линията се разнесе едва доловима промяна в белия шум, докато бутоните щракаха. — Вече можеш да говориш, Хънтър. Линията е обезопасена.

— Искам услуга.

— Къде останаха любезностите? Пристъпваш направо към деловата част, въпреки че не сме се чували отдавна.

— Боя се, че няма място за любезности. В случая може би действаме от срещуположните страни на оградата.

Чу се изскърцване на кожа. Уолтър Хейс Конрад IV се размърда неспокойно на стола. Съдейки по нервното движение на тялото му, разбрах, че съм засегнал неприятна за него тема.

— Срещуположните страни на оградата? Мислех, че вече не си в играта, Хънтър.

— Не съм в твоята игра.

— Нали се оттегли?

— Да, но още не съм се отказал.

— Тогава говорим за частна поръчка.

— Беше частна, докато не научих, че някои от твоите момчета може да са замесени.

— Така ли? — Уолтър отново се размърда неспокойно и си го представих как посяга да включи касетофона.

— Дай ми минута, преди да направиш разговора официален — изпреварих го аз.

— Казах ти, че линията не се подслушва, Хънтър.

— Нека остане така засега, а?

— Знаеш, че не мога да ти го обещая, Хънтър. Ако информацията ти засяга някоя от операциите ни, не мога да не я запиша.

Подсмръкнах.

— Искам само да потвърдиш дали ЦРУ е замесено.

— Зависи.

— Не искам подробности. Само „да“ или „не“ ще свърши работа.

— Тогава отговорът е „не“.

— Това ли беше терминът за приемливо опровержение?

— Не, в отговора няма нищо приемливо.

— Прав си, като се има предвид, че дори не съм ти казал за какво става дума.

— Не е необходимо. Не съм чул да споменават името ти, Хънтър.

— Каква изненада.

— Питаме се какво правиш на наша територия. — Уолтър никога не предлагаше информация безвъзмездно.

— Знаеш, че съм в страната?

— Разбира се. Кое разузнаване не следи чуждите агенти, които пристигат тук?

— Аз не съм чужд агент, Уолтър. Само се оттеглих. Забрави ли?

— Няма разлика.

Не беше изненадващо, че присъствието ми в Съединените щати е задействало предупредителни сигнали. Не бих се учудил, ако Уолтър вече се беше обадил на бившите ми шефове в Ароусейк, за да провери дали не се водя на работа в британското правителство или — в най-лошия сценарий — в разплащателните ведомости на някой друг.

— Не се тревожи, Уолтър. Не съм се предал на тъмната половина.

Той се засмя така, сякаш се задави с горчив хап.

— Е, каква е сделката? Знам, че си се свързал с Джаред Рингтън. Повярвай ми, Хънтър, не сме ровили повече. Не представлява интерес.

— В момента Ринк е с мен и те поздравява.

— Убеден съм — пренебрежително каза Уолтър. Всичко беше част от играта.

— Трудно ми е да повярвам, че не се питаш какво кроя.

— Откровено казано, изобщо не ни интересува. Дошъл си на гости на стар приятел. Готови сме да оставим нещата дотук, стига нищо друго да не привлече вниманието ни.

— Оценявам го, Уолтър. Но сега, след като привлякох вниманието ти, как ще постъпиш?

Той засмука въздух през зъби. Звукът не беше приятен.

— Зависи какво ще ми кажеш за работата.

— Онази, в която не сте замесени ли?

— Едно и също е.

— И аз така си помислих — отговорих, цитирайки Ринк. — От думите ти приемам, че нямате никого в Литъл Рок, Арканзас.

— Сигурно имаме агенти там, Хънтър, но не и операции, в които си замесен ти.

— Сигурен ли си?

— Как може да се съмняваш в мен?

— Отново ми отвръщаш с приемливо опровержение.

— Вече ти казах, че в това няма нищо приемливо. Нямам никого в твоя случай.

— Хубаво, това ми е достатъчно. — Млъкнах за миг, обмисляйки следващите си думи. Беше рисковано да спомена по каква работа съм дошъл, но вероятно вече беше късно. Обаждането ми до Уолтър гарантираше, че отсега нататък ЦРУ ще ме наблюдават. — Ами брат ми Джон Телфър?