Мат Хилтън - Жътваря

Тихо натисна дръжката. Вратата не се отвори. Това не беше проблем. Каин пъхна върха на ножа за чистене на риба между ключалката и рамката и завъртя. Ключалката изщрака.

Вътре имаше малък вестибюл и две затворени врати. Вратата насреща беше отворена и Тувал видя част от комбинирани всекидневна и спалня. До креслото бяха оставени маратонки, а на стола беше преметнато джинсово яке. Крадецът, изглежда, не си беше събрал багажа, преди да излезе.

Каин се заслуша. Не чу нито течаща вода, нито хъркане. Направи още една крачка и найлоновите пликчета тихо изшляпаха по плочките на пода. Без да откъсва очи от отворената стая, той затвори външната врата и после се обърна към първата врата вдясно. Бавно натисна дръжката и я остави да се открехне сама.

Надникна крадешком в стаята. Малка кухня. Няколко бръмчащи мухи се блъскаха в прозореца в усилие да избягат от задушаващата жега. В умивалника бяха натрупани мръсни чинии, а на сушилника беше сложена неизмита чаша за кафе. Каин протегна ръка и докосна чайника. Още беше горещ. Той реши, че това е доказателство за скорошното или настоящото присъствие на крадеца в апартамента.

Излезе от кухнята и тръгна във вестибюла. Затаи дъх. Напрегнатото очакване се засилваше. Ако предположението му се окажеше вярно, следващата врата беше на банята, най-вероятното място да намери крадеца. Каин се усмихна, когато си представи как ще изненада крадеца, който седи на тоалетната чиния с панталони, смъкнати около глезените, и стъписано изражение. Какъв позор!

Допря ухо до вратата и се заслуша за издайнически звуци на ходещ по нужда човек. Нищо. Никакво леко сумтене, приглушено цопване, въздишки на облекчение или шумолене на вестник. Не се чуваше и течащ душ или капещо кранче, но това не означаваше, че крадецът не е легнал във ваната и не размишлява.

Тувал винаги заключваше по навик вратата на банята, дори когато знаеше, че е сам. Тази врата обаче се отвори лесно. Той пристъпи в по-хладната баня и до сетивата му достигна деликатният мирис на лавандула. Капакът на тоалетната чиния беше вдигнат. В помещението нямаше никого. За съжаление завесата на душа беше дръпната, така че нямаше шанс да си представи сцена от филм на Хичкок.

Каин почувства, че ще изругае, и потисна импулсивното си желание. Ругатните бяха за некултурния убиец, който борави с верижен трион и мачете и има абажур от човешка кожа. Върна се във вестибюла и тръгна крадешком като убиец нинджа. Водеше го острието, вдигнато като пика на матадор, готов да нанесе фаталния удар.

В отворената стая нищо не се беше променило. Тувал опита да се нагоди към неподвижния въздух и да усети едва доловими течения и завихряния в атмосферата около него, онези сдържани намеци, които човешкият живот раздвижва в невидимото пространство, но не и отвъд обсега на възприятията му.

Застана на прага, извади отново качулката от джоба си и я нахлузи на главата си. Шокът от вида на човек с качулка щеше да окаже желания ефект и да спре на място крадеца. Нужна му беше само секунда и леко стъписване, за да поеме контрола. Пое дълбоко въздух и влезе в стаята.

— По дяволите!

Вътре нямаше никого.

Каин въздъхна и се озърна.

Вероятно първо трябваше да провери на паркинга. Той сви рамене. Вече не можеше да направи нищо. По-добре да претърси стаята.

Крадецът може би беше оставил там безценната ловджийска кама в стремежа си да избяга.

Огледа разположението. На креслото вдясно видя само джинсовото яке и маратонките. На масичката за кафе беше сложено списание за яхти със снимка на клуба в Марина дел Рей в пристанището на Лос Анджелис.

Каин тръгна към леглото и шкафа до отсрещната стена. Леглото не беше оправено. На пода бяха захвърлени смачкани на топка боксерки. Той се приближи и ги подритна, за да прочете етикета, който потвърди националността на крадеца. Англичанин. На етикета пишеше „Сейнт Майкъл“, търговското име на „Маркс енд Спенсър“, доставчик на бельо на мнозина консервативни англичани.

Тувал издърпа чекмеджетата на шкафа. Най-горното беше претъпкано с тениски, слипове и чорапи. В следващото имаше само сгънато долнище на анцуг. Последното не съдържаше вещи на крадеца, а купчина често прелиствани брошури и менюта на местни заведения и задължителното приветствие „Добре дошли“ от управителя на хотела, което никой не четеше.

Каин издаде презрителен гърлен звук и отново огледа стаята. На масата до креслото стоеше телевизор, но отгоре нямаше нищо на крадеца. Той се обърна към дрешника, вграден в стената до входа, и се втренчи в двойните врати. Ако беше избягал от апартамента, крадецът със сигурност щеше да вземе дрехите си. Щом обаче якето и другите му вещи бяха в дрешника, той очевидно щеше да се върне скоро.