Мат Хилтън - Жътваря

— Казвам ти истината. Защо да те лъжа?

— С кого ще се срещаш?

— Господи, повярвай ми. Опитвам се да спася живота си. Не може да очакваш, че ще ти кажа на кого смятам да продам плаките.

— Мога да изтръгна името, като ти прережа гърлото.

— Да, можеш, но това няма да ти помогне. Купувачът няма да търгува с друг освен с мен. Страхува се от непознати, изпратени под прикритие от ФБР. Ако не отида на срещата, няма да се покаже.

— Предавам се.

— Ето защо трябва да ме запазиш жив или сделката няма да се състои.

— За колко пари става дума?

— Двеста хиляди за това. И половин милион за плаките — добави Телфър след кратка пауза.

Каин повдигна вежди учудено.

— Седемстотин хиляди?

— По триста и петдесет хиляди за всеки.

Тувал поклати глава.

— Седемстотин хиляди за мен. Ти получаваш живота си.

Ъгълчетата на устата на Джон увиснаха.

— Това е сделката — продължи убиецът. — Всичко или нищо.

— Добре — след миг на размисъл се съгласи Джон. За пръв път изглеждаше по-отпуснат. — Договорихме се.

Каин се усмихна и подреди плаките.

— Да — потвърди, но в гласа му се долови обещанието на отровна змия.

Нощта беше дълга. И той размишлява дълго.

Не беше алчен. Разбира се, ако искаше нещо, взимаше си го. Присвояваше лични вещи на жертвите си, сякаш бяха военни трофеи. Досега не бе срещал затруднения да финансира начина си на живот, но трябваше да признае, че мисълта за внушителната сума от седемстотин хиляди долара прозвуча съблазнително за слуха му, особено когато произнасяше бавно думите.

Седемстотин. Хиляди. Долара.

Темата за парите безспорно го разсея. Замисли се дали да не вземе каквото вече беше на разположение и да приключи с въпроса, но му хрумна, че фалшивите пари може да доведат до падението му, и се отказа. Защо да рискува да се разкрие, като плати с фалшива банкнота в някой тъп „Макдоналдс“, когато можеше да има куп истински пари?

И не само това, но и мисълта да изиграе Телфър като залог подхранваше чувството му за грандиозност. Щеше да позволи на англичанина да докосне парите, да ги подържи и да помирише смрадта на богатството и после да ги грабне от него. Това щеше да бъде наказанието му за неприятностите, които крадецът му бе създал.

След това, разбира се, щеше да има приятно пътуване до пустинята за окончателното разчистване на сметките. Долината на Ювал щеше да се огласи от симфонията на сладко изтезание.

Да, темата за парите го разсея. Както и онова, което преди малко видя по телевизията в мотелската стая. Той не обичаше да гледа телевизия. Включи телевизора само за да заглуши разговора си с Телфър, за да не ги чуят гостите в съседните стаи.

Не се отвращаваше, когато виждаше делата си на екрана. Този път обаче имаше огромна разлика. Едва не се обади на проклетото ФБР да им изясни някои неща, особено за участието на Джон в съсичането на двамата битника, чийто фолксваген открадна. Защо Телфър трябваше да си припише славата за това, по дяволите?

— Да не ти хрумват велики идеи — заяви Каин. — И двамата знаем кой уби онези несретници, и не след дълго всички ще научат истината. Как може някой да си помисли, че ти си отговорен?

Той се извърна от телевизора и погледна завързания и увит мъж в креслото. Телфър нямаше абсолютно никаква представа за какво говори Тувал. Той спеше. Умората най-после бе надделяла над страха и безпокойството му. Каин повдигна вежди и се заслуша в дишането му. Не, Джон не се преструваше. Наистина спеше.

Тувал издаде гърлен звук, подобен на крясък на присмехулен бухал. Изключи телевизора, приближи се до креслото и сръга англичанина, за да го събуди. Сега беше ред на англичанина да издаде звук на бухал, този път стреснат и готов да излети.

— Успокой се — рече Каин. — Няма да те нараня.

Телфър сковано седна и се сви. Задачата не беше лесна, когато краката и ръцете му бяха завързани.

— Какво става?

— Време е да тръгваме.

Джон си пое няколко пъти дъх и го изпусна продължително и шумно, а сетне се наведе напред, почти до ръба, и кимна към завързаните си крайници.

— Смяташ да ме изнесеш оттук?

— Не — отвърна Тувал. — Ще ти позволя да вървиш. Но не забравяй, че ще държа пистолет. Ако извикаш или се опиташ да избягаш, ще те убия. Не ми пука колко хора има наоколо, ще го направя. Както се казва, истината ще излезе наяве.

Телфър го погледна озадачено. Нямаше представа за какво говори Каин. Тувал се усмихна. Нека се чуди. И да се страхува.

Той посочи краката на англичанина.