Мат Хилтън - Жътваря

— Или е проявил лична инициатива — подхвърли Ринк.

— Лична престъпна инициатива — уточни Харви.

— Щом не е Петоски, тогава кой друг? — попитах аз.

— Избери си, когото искаш, Хънтър — възкликна Харви. — Може да е всеки.

— Така е — съгласих се аз. Ако беше замесен в престъпление, Джон можеше да работи за всеки от половин милион работодатели, разпръснати из целите Съединени щати. — Луиз не настояла да разбере каква е работата, но два пъти спомена, че Джон й казал да се свърже с мен, ако нещо му се случи. Хората не дават такива инструкции, освен ако не са сигурни, че наистина нещо ще им се случи.

— Освен това Джон очевидно е очаквал нещо лошо — наблегна Ринк, — като се има предвид бизнесът ти, Хънтър.

— Да, и това ме тревожи най-много.

— Други регистрационни номера, същият джип.

За Тувал-Каин нямаше съмнение. Превозното средство на паркинга на хотел „Пасифик Вю“ беше откраднатото от него вчера. Макар че беше пребоядисано и на стъклото бяха окачени пухкави зарчета, той го позна. Колата излъчваше вибрации, които усети отдалеч. Джипът беше свидетел на смърт и покровът на насилие витаеше около него като противна миризма от отровни изпарения.

Каин се приближи като законен собственик до колата. Вратите бяха заключени. Разбира се, това нямаше да му попречи да си върне онова, което му принадлежеше, ако решеше.

На предната седалка нямаше нищо освен празна бутилка от вода и остатъци от храна, купена от KFC , но на таблото имаше диск. „Танцувай суинг, когато печелиш“, същият, който слушаше, преди да спре заради закъсалия шофьор. Ако някога бе искал потвърждение, това беше доказателството.

Той отиде отзад на колата. Беглият поглед към регистрационната табела разкри много неща. Площта около болтовете беше чиста за разлика от останалата част на табелата, върху която имаше тънък слой прах. Чистото пространство доказваше, че някой съвсем наскоро е завинтил болтовете. За окото на специалиста беше очевидно, че регистрационните номера бяха свалени от друго превозно средство и после сложени на неговото.

— Човекът е скапан аматьор — напомни си Каин, но щеше да бъде предпазлив и да не го подценява.

Трябваше обаче да му признае, че смяната на регистрационните табели беше добра идея. Крадецът не знаеше дали Тувал ще съобщи на полицията за кражбата на джипа, затова беше необходимо да му създаде нова самоличност.

Имаше място и за градивна критика. Беше хубаво, че крадецът се бе постарал да заличи следите си, но за жалост не бе отделил време да го направи както трябва. Всяко по-досетливо ченге щеше да забележи чистото пространство около болтовете и веднага да разбере, че табелите са сменени. Каин укорително поклати глава.

— Не знам дали си неопитен или мързелив.

Той се приближи до мястото на шофьора. Надникна вътре, но не видя откраднатата ловджийска кама. Това означаваше, че или ножът е скрит, или крадецът го е занесъл в хотелската си стая. Мисълта за трета вероятност не беше приятна. Крадецът можеше да е изхвърлил камата някъде по пътя.

Тувал приключи с огледа на колата и тръгна към хотела. Сградата беше висока три етажа и построена на един хвърлей от шосе № 405. Мястото беше отлично, само че по-големи хотели закриваха гледката към Тихия океан. Името на хотела беше лъжа, предназначена за пазара, или беше отпреди трийсет години.

Вентилаторите на тавана лениво се въртяха във въздух с мирис на лимон, фоайето беше хладно и чисто като пролетно утро. Гумените подметки на Каин тихо поскърцваха върху плочките и съвсем леко нарушаваха тишината. Вдясно имаше дълга рецепция, а отзад малък офис. Млада жена, калифорнийска сладурана със сламеноруса коса и розови бузи, се беше навела над компютъра. Тувал й се усмихна, но тя не вдигна глава. Информацията на екрана беше по-интересна за нея от красивия мъж. Той мина покрай жената и се насочи към ресторанта.

Никой не спря Каин. В помещението нямаше персонал, нито клиенти. Той погледна часовника си и видя, че е твърде късно за обяд и твърде рано за вечеря.

Върна се във фоайето и се замисли как е най-добре да постъпи. Имаше различни възможности, но най-разумното беше да изчака крадеца да се появи при джипа. Там щеше да го очисти и да си върне своето.

— Мога ли да ви помогна, господине?

Русокосата беше излязла от кабинета и стоеше на рецепцията. Държеше купчина листа и се усмихваше. Хубавият мъж очевидно бе надделял над притегателната сила на документите.