Мат Хилтън - Жътваря

— Кой по-точно сте вие, господин Хънтър? — попита тя.

— Братът на Джон.

— Но кой… или какъв сте…

Вдигнах ръка да й направя знак да млъкне.

— Оставете нещата дотук. Най-добре е да не знаете. Трябва само да разберете, че съм братът на Джон. И тъй като имате връзка с него, и вие сте част от семейството. Дошъл съм да ви помогна.

Луиз вдигна чашата си и изпи кафето на един дъх.

— След като си тръгнете, за мен ще бъде ли безопасно да остана тук? — попита и остави празната чаша.

Хвърлих бърз поглед на Ринк, който сви рамене. Харви изви дебелия си врат и се втренчи в масата. Бавно поклатих глава.

— Може би е време да се обадите на майка си — посъветвах я. — Попитайте я дали може да се върнете у дома.

Очите й се напълниха със сълзи. Страхът, изглежда, има много изражения.

— Мислите, че Джон е мъртъв.

Не отговорих. И без това изречението не беше въпрос.

— Нали? — настоя Луиз.

Всмуканият през зъбите ми въздух не беше идеалният отговор. Като си го припомня, не биваше да го правя. Трябваше да обмисля действията си и да й спестя загрижеността си. Бедата беше там, че наистина се опасявах от най-лошото и Луиз го разбра интуитивно. Тя наведе глава и се разрида. Тримата едри мъже около нея се размърдаха неспокойно. Пресегнах се и махнах ръцете й от лицето.

— Съжалявам, Луиз. Знам, че не искаше да го чуеш.

Тя подсмръкна и поклати глава. Изправи рамене и оправи косите си. Явно това беше начинът й да възвърне спокойствие. Принудителната усмивка не свърши работа. Беше твърде нещастна.

— Не знам защо плача. И аз съм си го мислила. Джон изчезна отдавна. Щеше да ми се обади, ако е жив, нали?

В действителност тя питаше защо Джон би си направил труда да вдигне телефона, когато не се обаждаше дори на съпругата си. Беше я предупредил да не говори с родната си майка, за Бога! Ето защо фактът, че Джон не поддържаше връзка с нея, не означаваше, че е мъртъв.

— Надяваме се, че се крие някъде. Може наистина да е така. Вероятно не се обажда от страх да не ви изложи на риск. — Стиснах ръцете й. — Но трябва да бъдете готова да приемете най-лошото, Луиз.

— Знам — тихо отвърна тя и пак стиснах ръцете й.

— Ако е възможно, ще го намеря — добавих, очаквайки поглед от Ринк. — Ще го доведа по един или друг начин.

Нямаше какво повече да си кажем и Луиз се приготви да си тръгне. Тъй като беше джентълмен, Харви предложи да я закара до дома й, но тя отказа.

— Чувствам се адски скапано — съобщи той, след като Луиз излезе.

— Недей — утеши го Ринк.

— Струва ми се, че трябва да ви помогна повече, момчета.

— Не знаем с какво си имаме работа — обясних аз, — нито как ще се развият събитията. Затова може би е по-добре да оставиш нещата дотук.

Лукас поклати глава.

— Ти живееш тук, Харви — напомних му аз. — За мен и Ринк няма проблем. Можем да се отървем от местните типове, но не е нужно да оставаме след това. Не трябва да живеем с последиците, ако си създадем врагове. Но ти ще бъдеш тук.

— Оценявам думите ти, но пак се чувствам много неудобно, сякаш ви изоставям.

— Не очакваме да сложиш главата си на гилотината заради нас — отбеляза Ринк.

— Пък и вече направи много — подчертах аз. — Сега ни трябва само онова, за което помолихме.

— В колата е заедно със снимките, за които споменах — отвърна той.

„Онова“ беше ловната пушка дванайсети калибър за Ринк и полуавтоматичен зиг-зауер със стоманен корпус за мен. В добавка имаше два бойни ножа „Кабар“ и непроследим мобилен телефон. За да притиснем Зиги Петоски, трябваше да бъдем като нинджи, които нападат дворец на шогун. Самоиздигнал се или не, шогунът щеше да има лична армия от верни наемници. Както и да погледнехме на ситуацията, мисията щеше да бъде опасна.

След това отново се заловихме да обсъждаме Луиз Блейк. След срещата с нея нещо ме измъчваше и не ми даваше покой.

— Луиз не ни казва нещо — заявих аз.

— Да — съгласи се Ринк. — И аз долавях същите вибрации.

Харви само повдигна вежди в недоумение и сви широките си рамене.

— Не намеквам, че е замесена в изчезването на Джон, но има нещо, което не се връзва — добавих. — Твърди, че Джон бил нервен, но не настоявала да разбере какво го безпокои. Смятате ли, че това поведение е нормално?

— Не, но говорим за жена — пошегува се Ринк.

— Освен това заяви, че не знае за кого работи Джон. Малко ми е трудно да го повярвам. Дори ако работата ми е свръхсекретна, съпругата ми ще знае за кого работя, по дяволите.

— Предполагам, че не е вършел нещо странично — вметна Харви.