Мат Хилтън - Жътваря

— Не сте се притеснявали? Имахте ли проблеми с връзката си?

Тя ме прониза с поглед.

— Питате дали той се е срещал с друга?

— Срещаше ли се?

— Не.

— Откъде знаете?

— Повярвайте ми, жената усеща тези неща.

Замислих се за Джени. Тя нямаше представа, че съпругът й изневерява. От друга страна обаче, с постоянните тревоги за пари вероятно не е могла да забележи едва доловимите знаци, за които Луиз намекваше.

— Щом не е имало жена, тогава имаше ли нещо друго между вас?

Устните й потрепериха. Не знам дали беше от вълнение или от презрение. И после, за да смени темата, вдигна ръка и повика сервитьорката.

— Може ли още едно кафе?

Сервитьорката напълни чашата й и предложи и на нас, но всички отказахме. Луиз изчака, като потракваше с маникюра си по чашата, докато сервитьорката се върна зад тезгяха.

— Както ви е известно, Джон остави съпругата си заради мен. Не може да се каже, че това е идеалната ситуация. — Тя погледна подред трима ни, проверявайки дали някой ще покаже неодобрение. Приличахме на трите мъдри маймуни. Виждат, чуват и определено не мислят зло. — Ето защо не беше особено добра идея да поддържаме връзка с някого в Англия. Прекъснахме всички контакти. Семейството ми не знае къде съм. И Джон не каза на жена си. Много пъти съм изпитвала желание да вдигна телефона и да говоря с мама, но не го направих.

— Вие ли решихте така?

— Не. Джон винаги настояваше. Повтаряше, че е най-добре да останем анонимни още известно време. Само още шест месеца и нещо. Това щяло да даде на всички време да се примирят с онова, което сме направили, и да ни простят. — Луиз се засмя тъжно.

— Вярвате ли, че Джон се е безпокоял какво мислят близките ви в Англия за вас? — тихо попитах аз.

— Не съм пълна идиотка. — В очите й отново блесна гняв. — Често спорехме по този въпрос. Ако искате, вярвайте, но ние се обичаме. За нас не е важно какво мислят другите.

Предизвикателството й беше директно, като насочвана с лазер бойна глава. Прицелено право в мен. В края на краищата, аз бях единственият друг близък на семейството тук. Бях дошъл в Америка по молба на Дженифър заради писмото на Луиз. Тя искаше да знае на чия страна съм.

— Имате право. Няма значение — отвърнах.

Тя кимна и поне засега се успокои.

— Когато напуснахме Англия, знаех, че Джон крие нещо и бяга не само от съпругата и децата си. Той имаше някакви неприятности и трябваше да бяга. Това е в общи линии.

Свих рамене, за да се облегна на стената на сепарето, без да изблъскам Ринк на пътеката между масите.

— Хората, които са го преследвали, едва ли са дошли тук. Цената би превишила дълговете му — заявих аз.

Луиз ме изгледа стъписана от думите ми.

— Не знаех… — Очите й се изцъклиха. — Те… лоши ли са?

— Да. Лихвари. Прибират дълговете с части от тялото ти.

Тя се изненада толкова много, че сякаш я зашлевиха по лицето.

— Нямах представа. Мислех, че е натрупал обикновени дългове, каквито всеки има. — Поклати глава, после бавно излезе от стъписването и ме погледна в очите. — Дженифър ли имаше дългове? Джон каза, че не можел да контролира харченето й. Дори закрил кредитните й карти, но това не променило нещата. Накрая загубили всичко… и затова я оставил.

Предпочетох да замълча, но Ринк, който единствен знаеше истината от мен, изсумтя презрително. Луиз погледна него и после мен. Предизвикваше ни да изразим несъгласие с версията на Джон за събитията.

— Мъжете, които го преследваха — обадих се аз, за да отклоня разговора от лъжите на Джон, — са опасни, но не се тревожете. Те не са международна организация. Не действат извън Великобритания.

— Сигурен ли сте? — попита тя.

— Да. — За да успокоя страховете й от малко вероятни възможности, реших да разкрася истината. — Аз вече… „поговорих“ с тях, така да се каже. Те се отказаха от него. Знаят какви ще бъдат последиците, ако сторят нещо на Джон или на някого от семейството му.

— Семейството му — измърмори Луиз.

— Включително присъстващите — уверих я.

Тя ме погледна отново и аз отвърнах с изпълнено с обещание, открито лице. Носът й се сбърчи над изкривените устни. Вече не изглеждаше толкова хубава.

— Дори не знаехте коя съм. Как сте могли да сключите същото споразумение и за мен?

— Исканията ми не включваха преговори. Наранят ли Джон или някой негов близък, ще си платят.

На лицето й се изписа страх. Безпокойството й беше очевидно и преди, но сега се появи нещо ново — страх от човека, който бе прекосил океана, за да й помогне.