Мат Хилтън - Жътваря

Направих гримаса, но въпреки това кимнах.

Той ме погледна.

— Няма за какво да се тревожиш. Познавам хората като него. Преди трийсет години е ловял жаби, за да сложи месо в яхнията на майка си, а сега яде най-изискана храна и се вози в лъскави автомобили. Петоски е жалък бял боклук, но се държи като голям и важен бизнесмен. Във великия замисъл на нещата той е нищожество. И го знае.

— Може би, но изглежда е изпратил хора при Джон, за да го сплаши. Трябва да има сериозна подкрепа.

— Доколкото разбрах от думите ти, Джон се плаши лесно. Избягал е от онзи пор Шанк. Мисля, че брат ти не е най-големият смелчага на света.

Поклатих глава.

— Не избяга от Шанк. Шанк беше проблем за Дженифър, а не негов. Бяха замесени и други.

— Знам, че живее с Луиз Блейк. Избягал е от брака си.

— И това също.

Ринк ме погледна.

— Защо не ми каза, Хънтър?

Свих рамене.

— Мислех, че това няма нищо общо със случилото се, но сега не съм сигурен. — Замислих се за миг. Ринк не откъсваше очи от мен. — Казах ти, че с Джон се скарахме, нали?

— Аха. Но не ми каза защо.

Лицето ми беше като маджун, студено и лепкаво, когато прокарах пръсти по физиономията си. Вече бях уморен, но разказът за Джон щеше да ме изтощи напълно.

— Наскоро след като се уволних от армията, той дойде при мен. Имаше проблем.

— Продължавай — подкани ме Ринк.

— Беше се забъркал в нещо много неприятно. Тъпото копеле играло на карти и натрупало дългове, които не се надявало да върне. Първо отишла колата му, а после къщата. Това обаче не било достатъчно. Не му останало нищо и нямало към кого да се обърне.

— И ти постъпи благородно?

— Да, изплатих дълговете му. Джени не знае. Дадох на Джон пари да ги върне на кредиторите си. Но той е пристрастен и ги прахоса за друг сигурен залог. Упрекнах го за парите и тогава се скарахме. Беше глупав спор.

— Не си ли му говорил след това?

— Не. Дори не съм го виждал.

Ринк кимна.

— И тогава ли изчезна?

— Сигурно го е планирал.

— Кретен.

Повдигнах рамене.

— След това единственият начин, който можах да измисля, за да помогна на него и на Джени, беше да се срещна с кредиторите му и да ги накарам да го оставят на мира. Не беше лесно. Те не се плашат като Шанк.

— И не се ли отказаха?

— Не.

— Занасяш се, Хънтър.

— Говоря сериозно. Нямаше какво друго да направя, освен да поведа война с тях. Вместо това обаче уредих Джон и Джени да изчезнат за известно време. Всичко беше готово. Щяха да заминат заедно и да приемат нови самоличности, но Джон обърка нещата. Без да знаем, той се срещал тайно с Луиз Блейк. И преди да се усетим, двамата избягаха.

— Оставил е горката Джени и децата си да поемат ударите — направи извода Ринк вместо мен.

— Да — съгласих се аз. — Сторих всичко, което можах за нея. Помогнах й да се изправи на крака. В къщата ми има място, но тя отказа да дойде. Нуждаела се от собствен дом. Джон дори не се обади да й каже къде е.

— И ти искаш да помогнеш на този мухльо?

— Той ми е брат.

Ринк повдигна вежди в недоумение, но сетне леко кимна.

— Освен това го правя заради съпругата и децата му.

— Добре, но съм изненадан, че тя иска той да се върне при нея.

— Не го иска — обясних аз, — а търси някаква развръзка. Мисля, че иска да намеря Джон, за да се изплюе в лицето му.

— Съгласен съм с нея.

— Аз също. Трудно ще се справя с проблемите, които Джон остави. Онези хора са от голяма организация и изпратиха наемници по петите му.

— По дяволите.

— Накрая се вразумиха. Обясних им, че Джон е измамил всички и всички са ощетени. Споразумях се с тях да не закачат Джени и децата. Алтернативата беше да повикам подкрепления и да ги разнищя.

— Повярваха ли, че можеш да го направиш?

— Мисля, че повече се страхуваха от неизвестността. Не знаеха кой съм и какво съм готов да сторя. Някои обаче бяха чули слухове. Вероятно в крайна сметка са решили, че трудът не си заслужава. Може да се каже, че повеждането на война с мен не е доходно.

— Изтеглиха ли наемниците?

Свих рамене.

— Не се знае какво може да направят, ако Джон се появи.

— И затова ли мислиш, че той все още бяга?

— Не. — Поклатих глава. — Има нещо повече. Джон има и други причини. Искам да кажа, че той е себично копеле. Не му пука за другите. Но не мисля, че би бягал от хора като Петоски само заради две хиляди долара дълг от хазарт. — Млъкнах и се опитах да обобщя какво точно искам да кажа: — Случило се е нещо голямо. Толкова се е уплашил, че отново е хукнал да бяга и няма намерение да поглежда назад. Зарязал е и Джени, и Луиз Блейк. Това означава, че се опитва да скъса всички връзки и да изчезне безследно. Човек не постъпва така само заради дребен дълг на карти.