Мат Хилтън - Жътваря

Въпреки че беше едър и внушителен, мъжът гледаше нервно. Каин реши, че отскоро е на работа.

— Мисля, че нямате право да го правите — отвърна.

— Ако изчакате шефа ми, той ще ви обясни всичко. — Ръката на охранителя беше голяма и гореща като печено месо на неделен обяд върху рамото на Каин.

— Хей! — Той разтърси рамене, за да я махне. Жестът беше достатъчно дружелюбен. Липсата на агресия щеше да гарантира, че няма да го насърчи да го сграбчи по-здраво.

Да, едрият мъжага беше новобранец и очевидно несигурен какви точно правомощия има. Той размаха ръка във въздуха, сякаш гонеше летящи прашинки пърхот.

Каин изпусна затаения си дъх, а вътрешният му глас строго прошепна: „Правило номер пет, крадецо. Ако те хванат, накарай ги да мислят. Докато са заети да разсъждават, глупаците не действат. Това ти дава възможност да действаш пръв. Правило шест. Ако ще действаш, направи го незабавно и без предубеждение.“

— Е, къде е шефът ви?

— Идва.

Тувал се огледа и видя, че мъжът в ярките райета е на шест-седем метра и се опитва да заобиколи група хлапета, тръгнали на екскурзия. Не видя онзи с тъмносивата риза. Хубаво, това му печелеше няколко секунди.

— Не мога да чакам цял ден. — Каин заангажира сетивата на мъжа, като се втренчи в очите му. Лесно, но ефективно. Не му беше нужно нищо повече. Ръката му се плъзна под зрителното им поле. Движението беше бързо и незабележимо. Мълниеносно наръгване между краката на мъжа. Съвсем кратък контакт. Едва осезаем. И после мина покрай него и заслиза по стъпалата. Охранителят стоеше неподвижно и гледаше локвата кръв, която се насъбираше между краката му.

Тувал преброи стъпалата — едно, две, три, четири — и сетне виковете започнаха. Разнесе се писък като от филм на ужасите, когато истината стана очевидна. Ходилата на Каин реагираха на крясъците и изтрополиха по останалите стъпала към крайбрежния булевард. Някои хора на кея завъртяха глави по посока на суматохата, но той продължи да бяга. Не беше необходимо да се обръща, за да стане свидетел на единственото намушкване с ножа. Прободената бедрена артерия имаше гаранция — без незабавна медицинска помощ охранителят щеше да умре от загуба на кръв за няколко минути. Щеше да настъпи хаос, който да позволи на Каин да избяга. Освен това колегите на ранения вероятно щяха да се опитат да спрат кръвоизлива и нямаше да хукнат след него.

Разбира се, той твърдо вярваше, че не може да се има доверие на хората да реагират, както очакваш. След врявата, която се разнесе зад него, се извиси вик. По стъпалата се чуха решителни стъпки на преследвачи. Този път Каин се обърна. Не устоя на вродения инстинкт. Мъжът с тъмносивата риза тичаше след него. Тувал изруга и ускори крачка.

Тълпите се отдръпнаха пред него, както бяха сторили за хавайската красавица. Само че погледите към Каин не изразяваха възхищение, а страх. За всички беше ясно, че той е преследван, опасен беглец, съдейки по писъците горе. Сред туристите нямаше герои и никой не се опита да го хване за дрехите или да го повали, но не пречеха и на мъжа с тъмносивата риза. Той беше по-млад от Тувал и в сравнително добра физическа форма, настигаше го бързо, крещеше по предавателя и най-обезпокоителното — стискаше револвер в другата си ръка.

Каин зави надясно, прескочи още няколко стъпала нагоре към рампата, извисяваща се като дъга над магистралата, и после с наведена глава се спусна към анонимността, предложена от магазините в отсрещната страна. Мъжът с тъмносивата риза не спря и не изостана нито крачка.

Тувал се шмугна в странична уличка, която беше далеч от плажа и навлизаше във вътрешността на Санта Моника. Тя беше по-различна от блясъка. Гледките, звуците, миризмите, всичко беше опетнено от занемареност. Той сграбчи контейнер на колела, пълен с празни кутии от пица, и го измъкна да препречи пътя на преследвача. Чу, че мъжът отмести контейнера встрани, и осъзна, че ги делят само десетина крачки. Кучият син беше пъргав, не тичаше като обикновено наемно ченге.

За щастие Каин стигна пръв до ъгъла на сградата. Свърна наляво, хукна по тясна уличка и се довери на късмета си, че няма да удари главата си в някое препятствие. Видя ъгъл и отново сви наляво.

Надяваше се, че охранителят ще действа предпазливо. Човекът бе видял на какво е способен Тувал с ножа. Само глупак би рискувал кръвта му да изтече в безлюдна уличка, единствено със смрадта на боклук в ноздрите за последното пътуване към отвъдното. Сигурно се страхуваше от засада и щеше да спре на ъгъла. Каин хукна напред и спечели ценна преднина.