Мат Хилтън - Жътваря

Обичаше да говори на мъртвите си жертви. Те не го прекъсваха. По същата причина беше щастлив да разговаря със себе си. Можеше да бъде многословен. „Правило номер две, крадецо. Най-лесният начин да се скриеш е, като го направиш пред очите на всички. Ето например аз съм една сардина в огромно стадо сардини. Не се различавам от хилядите други и е малко вероятно да ме хванат, когато има толкова много.“ Не харесваше особено много метафората със сардините, но трябваше да признае, че служи на целта му. Мислеше се по-скоро за акула или риба меч, която дебне в стадото, готова да изскочи от укритието си и да покаже разкъсващите си зъби или проблясващо острие.

По всяка вероятност крадецът се беше заврял в хотелската си стая.

— Правиш нещата твърде лесни за мен, крадецо. Трябва да си навън, на слънчевата светлина, да се сливаш с другите в това сбъркано място. Какъв шанс щях да имам да те намеря тогава?

Тувал спря колата на грамаден, почти пълен паркинг. Наблизо имаше крайбрежен булевард, който водеше към кея. Разходката щеше да му достави удоволствие след дългото шофиране. Нямаше значение дали е ден или нощ. Хората ходеха на кея, ловяха риба, гледаха вълните, забавляваха се в игралните клубове или си купуваха сувенири, возеха се на въртележките или на влакчетата на ужасите, смееха се, викаха и крещяха от вълнение.

Защо да си прави труда да заключва колата или да взима ключовете от стартера? Ако крадец отмъкнеше автомобила, още по-добре. Щеше да му спести отърваването от фолксвагена. Избърсването на волана, таблото и вратите беше разумно и необходимо. Не искаше да мисли, че някое ченге може да открие колата преди желаещите да се повозят.

Тръгна по булеварда под стръмните скали. Прозорците на викторианските къщи отразяваха блясъка. Следобедното слънце галеше лицето му под козирката на шапката. Покрай него минаха две момичета на ролкови кънки. Бикините им едва закриваха симпатичните им задничета. Всичко беше в името на шоуто, но такава беше и неговата реакция. Каин се усмихна, кимна и оправи шапката си, сякаш се забавляваше, както би направил всеки новодошъл и страстен мъж. „Правило номер три, крадецо. Лесно е да го запомниш.“ За да избегне учудени погледи, той не произнесе на глас думите. „Когато си в Рим, прави като римляните.“

Добър съвет.

За удоволствие на Каин наблизо премина жена на колело, която теглеше териер на скейтборд. Ексцентрично безумие, лудост — всичко му харесваше.

Той спря пред сергия да си купи нещо за ядене и сетне продължи да се разхожда по кея и да яде с пръсти направо от картонената кутия. Такъв беше реалният живот!

Денят и гледките бяха великолепни. Слънцето започна да клони към Тихия океан, а морето и небето бяха сини като на снимка във ваканционна брошура. Плажът беше претъпкан с красиви хора, чиито тела блестяха от масла за слънчев загар. Липсваше единствено Памела Андерсън в червен бански.

Тувал се чувстваше добре. Само едно можеше да направи деня по-хубав. Това обаче щеше да разкрие прикритието му на турист. Той хвърли мазната кутия от храната в препълнена кофа за боклук и докосна ножа за чистене на риба в джоба си. Жътвата на кости беше изключена, но Каин реши, че има удобни възможности да си поиграе. Повечето хора бяха оскъдно облечени и това можеше да представлява предизвикателство, но щеше да направи нещата по-интересни. И както винаги, щом предизвикателството бъдеше преодоляно, задоволството беше по-голямо.

Първата мишена беше очевидна незабавно — подобна на статуя жена с къси панталони в цвят каки и тясна фланелка. Стоеше накрая на опашка за сладолед. Каин не се замисли, тръгна и се престори, че случайно я блъсна.

— Съжалявам, госпожо. Много се извинявам.

Жената беше на четирийсет и няколко, но изглеждаше десетина години по-млада. Тя го погледна намръщено. Не беше свикнала да я опипват непознати и за миг се притесни от неволния допир, а после отметна назад коси и се върна към по-неотложната задача да запази мястото си на опашката. Каин отмина, стискайки гайка от късите й панталони в лявата си ръка.

— Едно на нула — прошепна.

Пъхна трофея в джоба на анорака си между увитите в целофан пръсти и палци от колекцията си. С подобрено настроение изкачи поредицата от дървени стъпала и излезе на рампата, водеща към кея. От този висок наблюдателен пост започна да шпионира жената пред павилиона. Вече беше забравила за него в желанието си за малинова наслада със сметана. Зад нея на опашката стоеше мъж в тъмносива риза и памучен панталон и сякаш гледаше към Тувал. Очите им се срещнаха за миг и после мъжът отмести поглед встрани. Интересно.