Мат Хилтън - Жътваря

Представлението свърши прекалено бързо. Докато траеше, малкото развлечение се оказа забавно. Щеше да бъде още по-интересно, ако Каин бе накълцал дебелака, но поне изражението му беше утешителна награда.

— И имам още един трофей.

В ръката си държеше парче кариран плат. Откъсна го от ризата на шишкото, когато го потупа по рамото. Това не беше приятелско сбогуване, а многократно репетиран ход. Всичко беше част от играта. Ако успееше да вземе част от дреха, без да го забележат, оставяше мишената да живее. А онези, които усещаха подръпването на дрехите им или разреза на ножа върху плътта си, трябваше да убие незабавно.

— Дебелако, все още не съзнаваш, че днес е най-щастливият ден в живота ти.

В Англия вече бяха настъпили ранните часове на съботното утро. В Тампа, Флорида, още беше петък вечерта, а в слънчевата западна част на континента беше късен следобед. Главата ме заболяваше само като си помислех за това.

Мисълта ме порази като абсурдно, странно усещане на откъснатост от останалия свят.

Домът на Ринк се намираше на склона на хълм, гледащ към плитка долина. От другата страна на пътя видях семейства в задните им дворове, седнали на шезлонги със студени напитки в ръце. Някои се къпеха в частните си плувни басейни. Съвсем различен свят от онзи, който познавах в родината си. Ринк очевидно имаше доходна работа, за да си позволи такова жилище.

Пред къщата се разнесе ръмжене на двигател. Ринк известяваше завръщането си. Станах от стола, отидох във всекидневната и го посрещнах, докато влизаше с ръце, пълни с пакети храна за вкъщи.

— Да ядем — обяви той.

— Добре.

Храната не беше много хубава, но беше по-задоволителна от изкуствената помия, която стюардесите ми предложиха по време на полета. Дъвчех, без да усещам вкуса на друго освен на обилното количество „Милър Лайт“, което пиех. Нахранихме се и се отпуснахме пред широкоекранния телевизор. Ринк сложи касета и ми подаде още една бира.

След това започнахме да обсъждаме делови въпроси.

— Харви се обади — каза той. — Ще дойде на срещата с Луиз Блейк. А после иска поверителен разговор с нас.

— Има логика — отвърнах и отпих глътка бира.

— Научил е къде Петоски върти нощния си бизнес. Ще ни заведе там, ако той ни трябва.

Предстоеше нещо, което може би нямаше да ми хареса, но кимнах окуражително. По-добре беше да свършим тази работа.

— Ще ни заведе, но с това участието му приключвало. Не иска да настрои Петоски срещу себе си, ако играта загрубее.

— Хубаво. Няма начин играта да не загрубее.

Сега беше ред на Ринк да кимне.

— И аз така мисля.

— Смятам да нанесем удара силно и бързо. Това е единственият начин да постигнем резултати.

— С теб съм.

— Никога не съм се съмнявал в теб.

— Добре.

— А сега, млъкни и си пий бирата.

И това беше всичко. Планирането щеше да стане по-късно, когато пристигнехме пред вратата на Петоски и имахме по-ясна представа срещу какво сме изправени. Не съм бил таен агент и не използвах коварство и хитрини, за да откривам лошите типове. Заедно с Ринк и още неколцина подбрани хора, аз бях изпратеното оръжие, след като планирането приключеше и оставаше само да сритаме задници. Биваше ме в това. Бях постигнал резултати.

Ето защо не бяхме измислили нищо интересно за посещението си при Петоски. Или той щеше да ни съдейства, или щяхме да го накараме да съжалява. Край на историята.

Ринк посочи телевизора с бирата си.

— Смятам да опитам този изключителен бой. — На екрана двама ентусиазирани атлети се бъхтеха здравата в осмоъгълна клетка. За разлика от професионалната борба схватката беше истинска. Ударите бяха целенасочени до точката, когато хората припадат и заклещването на ръцете и краката понякога завършва с фрактури.

— Убеден съм, че ще се справиш, стига да не забравяш, че това е само спорт — рекох.

— Всичко е въпрос на контрол. Знам кога трябва да убия и кога не.

Поклатих глава.

— Ами когато играта загрубее? Когато някое от онези чудовища те притисне до клетката и те пребива до смърт? Няма ли да му извадиш око или да му откъснеш ухо със зъбите си?

Ринк сви рамене.

— Хапането е за такива като Тайсън. Това беше само идея, нещо, което да ме поддържа във форма.

— Залови се тогава. Не си престарял.

— Престарял? — Той изглеждаше възмутен. Стори му се странно, като знаеше, че е достатъчно жизнен и пъргав, за да го сравняват със залязла порнозвезда.

— Наближаваш четирийсетте.