Мат Хилтън - Жътваря

— Не съм толкова стар. За Бога, проклетият шампион по вдигане на тежести лека категория е на четирийсет и пет и още показва на младите лъвове какво означава истински боец.

Трябваше да се съглася. Шампионът сериозно затрудняваше човек, по-нисък трийсетина сантиметра и двайсетина години по-млад от него.

Аз съм реалист. Не можех да се меря с такива атлети. Не и на тяхната арена. Но дойдеха ли на моя територия, бях сигурен, че човекът, останал на крака, няма да бъде спортистът. Бях компетентен на бойното поле, а там те нямаха шанс. Не можеш да отидеш на война и после да се пречупиш, когато противникът започне да надделява. Провалиш ли се на моя територия, мъртъв си.

Същото се отнасяше и за Ринк. Той се беше подготвял колкото мен и беше също толкова опасен в схватка. За разлика от мен обаче имаше черен пояс, който доказваше способностите му. Още преди да стане рейнджър, беше междущатски шампион по карате три поредни години.

Първият път, когато работехме заедно, не беше по време на тайна операция. Не бяхме дежурни, но Ринк ме научи на ценен урок.

Познавах едрия американец, но само като мълчаливия новобранец, който се оживяваше единствено в акция. Още не се бяхме сприятелили и аз бях озадачен като всички останали защо американецът със странен акцент е привлечен в нашия екип.

Близо до базата ни в Ароусейк имаше рибарско градче. Барът на пристанището беше любимо място на войниците през свободното им време. Ринк стоеше до бара и държеше халба тъмна бира, но, изглежда, не й се наслаждаваше. Огледах заведението и разбрах защо.

Там бяха тримата морски пехотинци от английската флота, доведени за обща тренировъчна операция. Търканията започнаха от самото начало. Въпреки шума на тълпата чух единият да нарича Ринк „отхвърлен кандидат“.

Видях, че Ринк остави чашата си на бара и тръгна към изхода.

Тримата командоси станаха.

Не дължах нищо на Ринк, но поради някаква причина скочих и аз. В бара настъпи тишина, която предшестваше насилие. Ринк зави към страничната врата и тримата морски пехотинци го последваха. Никой не се опита да се намеси. Никой не искаше да го призоват като свидетел.

Тримата проследиха Ринк до задния двор. До едната стена бяха натрупани варели, а до другата — метални кофи. В отсрещния край имаше отворена порта и Ринк се насочи към нея.

— Хей, дръпнати очи — извика единият командос. — Къде си мислиш, че ще избягаш, да ти го начукам?

Той не отговори.

Тримата се засмяха и тръгнаха след него. Ринк затвори вратата и се обърна.

Морските пехотинци спряха.

Затворих вратата на кръчмата и я подпрях с крак.

Единият се обърна и ме погледна.

— Ти нямаш нищо общо.

— Трима срещу един — подчертах. — Мисля, че имам.

Забелязах, че Ринк погледна към мен.

— Мога да се справя — рече.

— Само ще ти пазя гърба, приятелю.

Ринк кимна благодарно, а после отново се обърна към командосите:

— Е, кой ще бъде пръв?

— Зарежи това! — озъби се единият.

Морските пехотинци не бяха мърлячи. Никой от специалните части не е такъв. Онзи, който говори с мен, остана по-назад, а другите двама нападнаха Ринк.

Първият получи ритник в брадичката и се строполи в краката на приятеля си. Вторият не се даде лесно. Финтира, за да заблуди противника, но после се завъртя и стрелна странично крак към коляното на Ринк. Ринк се олюля и на лицето му се изписа болка. Мъжът се приближи и заби юмрук в корема му. Ринк се преви на две. Командосът пристъпи напред, готов да го довърши.

Ринк обаче не се беше предал, а се преструваше. Когато мъжът замахна, той вдигна лакът и го заби в гърлото му.

В същото време третият спря и грабна празна бутилка, оставена върху едната кофа.

Без да се замисля, скочих след него.

Пехотинецът се обърна и се прицели в главата ми с бутилката. Очаквах го и се наведох. Рамото ми се удари в гърдите му и продължих да го бутам назад, тласкайки го с бясна скорост по двора. Блъснахме се във варелите, бутилката падна от ръката му и се строши. Командосът замахна и уцели лявата ми буза. Фраснах го, той политна назад и падна пред Ринк. Ринк го сграбчи, завъртя го и го удари с глава в лицето. Мъжът се свлече на колене, но не изпадна в безсъзнание, както ми се искаше. Приближих се с намерението да стъпя върху гърдите му.

Ринк вдигна ръка.

— Свършено е с него — каза. — Край.

Погледнах пехотинеца и видях, че зашеметено примигва.

Ринк се оказа прав.

И сега пак имаше право.

— Извинявай, Ринк. Състезавал си се много години. Разбира се, че можеш да владееш инстинкта си на убиец. Аз не мога. Не се подчинявам на професионална етика като в теб.