Мат Хилтън - Жътваря

„Четвърто правило, крадецо. Semper vigilo. Винаги бъди нащрек.“

Дребните печалби на кея бяха още по-апетитни. Тълпите бяха гъсти и случайните сблъсъци бяха нещо нормално. След минута Каин се сдоби с копче от сакото на възрастен джентълмен и пискюл от чадъра на жена. Никой от тях не представляваше голямо предизвикателство, но въпреки това се включиха в колекцията му. Той обаче все още не беше приключил.

— Уловът на деня!

Жената беше в бледолилав бански и подходящ по цвят саронг. Приличаше на хавайка. Черноока хубавица със смугла кожа и сочни червени устни. Изрезката от бикините й би направила щастлив всеки мъж.

Тя вървеше сред тълпата плавно и уверено, че й правят път. Вярно, беше красива, но очевидно презираше по-низшите простосмъртни около нея. Каин нямаше нищо против това. Жената беше сродна душа. С удоволствие би я научил, че в тълпата има поне един човек, който няма да отстъпи лесно. Бедата беше там, че тя беше твърде привлекателна. Мъжете задържаха погледите си на нея. Оглеждаха я и някои жени, но в техните очи се четеше завист. Идеята да се приближи до нея не беше добра, защото хубавицата привличаше голямо внимание. Някой непременно щеше да забележи и да запомни Каин. Възрастната жена, която седеше на шезлонг, беше по-лесна мишена. Той направи две крачки към нея и спря. Нещо се мярна в периферното му зрение. Нещо тъмносиво. Той примигна. Тъмносивият цвят обикновено не предизвикваше притеснения, особено когато човек беше предпазлив като Тувал-Каин.

Той влезе в игрална зала. Цели семейства трескаво пускаха монети в автоматите, сякаш вече излизаха от мода. Грандиозна показност на ваканционно разточителство. Изпотени лица и миризма на пуканки. Каин възприе и после прогони всичко това. Беше в Зоната. Направи пет крачки и сетне тръгна обратно по пътя, по който бе дошъл.

Мъжът, който влизаше в игралния дом, нямаше друга възможност, освен да продължи навътре. Издадоха го блясъкът в очите и почти незабележимото забавяне. Тувал беше по-опитен в тази игра. Никой не би се досетил, че подозира мъжа.

Той се измъкна навън и се обърна към жената на шезлонга, а после изведнъж се завъртя и видя мъжа в тъмносивата риза и памучния панталон да излиза от залата. Прокарването на ръка през черната му коса, докато оглеждаше тълпата, търсейки някого, беше добро прикритие, но неубедително за Каин. Той стигна до извода, че трябваше да остане да си купи сладолед.

Мъжът несъмнено го следеше. Каин само не разбираше мотива му. Той се обърна бавно и започна да се разхожда по кея.

Придаде си вид, че е развълнуван да бъде там, и оглеждаше атракциите като селянче, дошло за пръв път в големия град. Витрините на магазините и въртележките обаче не го интересуваха. Те бяха само прикритие за наблюдението му. Проверяваше какво има зад него в отразяващите образите повърхности. Човекът с тъмносивата риза все още го следеше. Имаше и друг с риза на ярки жълти и сини райета. Преследваха го най-малко двама души.

— Какви ли са? Престъпници или ченгета? — Нито едното предположение не звучеше убедително. — Мисля, че е време да изчезвам.

Стъпалата на крайбрежния булевард обещаваха бягство, но едър мъж беше препречил пътя. Гледаше разярено като мастиф и шепнеше нещо в юмрука си. Не бяха престъпници, а ченгета.

Каин трябваше да се престори на безразличен и да мине покрай него. Планът беше добър, но човекът пристъпи пред него, вдигна ръка и го блъсна в гърдите. Приличаше на циментова стена, широк, блед като вар и малко груб отблизо. Не беше и учтив. Дори не благоволи да се представи. Само кимна над рамото на Тувал. Следователно намерението му беше по-скоро да отвлече вниманието му, отколкото да го задържи. Мъжът с тъмносивата риза и другият с ярките райета сигурно се приближаваха.

Каин примигна невинно.

— С какво мога да ви помогна?

— Изчакайте тук. — Човекът отново кимна през рамо. Леката настойчивост подсказа на Тувал, че приятелите на мъжа не са толкова близо, колкото трябва.

— За какво става дума? — попита Каин и бръкна в джобовете си.

— Охрана. Искаме да говорим с вас.

— Охрана? — Нервният му смях беше неподправен, но поради съвсем различна причина. — Какво облекчение. За миг помислих, че ще ме ограбите или пребиете.

— Искаме само да ви зададем няколко въпроса, ако нямате нищо против да изчакате една-две минути.

— Защо да чакам? Какво съм направил?

— Имаме проблеми с джебчии. Наблюдавахме ви и бихме искали да ни покажете съдържанието на джобовете си.