Мат Хилтън - Жътваря

Да пропусне удобна възможност би било равносилно на престъпление. Без да спира, Каин се обърна към нея и придаде на лицето си скромно и загрижено изражение.

— Да, тъкмо се питах дали някой може да ми помогне. Не разбрах, че тук има човек, когато влязох.

Като мнозина преди нея, които бяха имали контакт с Тувал-Каин, служителката на хотела не подозираше лъжите му. Силата на усмивката и зелените очи никога не трябваше да се подценяват в арсенала на психопата. Тя посочи с купчината листа към кабинета си.

— Съжалявам. Бях се заровила в работа там отзад.

Той махна с ръка, приемайки извинението.

— Нищо важно. Преди малко спрях тук и забелязах кола със запалени фарове навън. Реших да вляза и да ви кажа. Не искам нечий акумулатор да се изтощи. Ще му създаде неудобство.

Жената се обърна и придърпа голяма книга към себе си.

— Каква е колата?

— Джип „Мерцедес“. Сребристочерен. Регистрационният номер е от Невада.

Блондинката провери в регистъра. Предоставилите се възможности трябваше да се сграбчват. Колкото можеше по-спокойно, Каин се наведе над тезгяха и видя как тя проследи с изящния си маникюр списък с имена. В частта от секундата, преди хубавицата да вдигне глава, Тувал отмести очи и се вгледа в плаката на стената в дъното на рецепцията, сякаш бе задържал интереса му през цялото време.

— Ще се обадя на собственика и ще му кажа. Убедена съм, че ще ви бъде благодарен за помощта.

— Няма проблем — увери я Каин. — Няма нищо по-неприятно от изтощен акумулатор. А лесно може да се избегне. Само се надявам, че ако аз проявя такава небрежност, някой ще направи същото за мен.

— И аз. Спомням си веднъж, когато бях в търговския център, забравих фаровете на колата си запалени. Наложи се да повикам аварийна кола. Много е неприятно.

— И скъпо, предполагам.

— Не е толкова скъпо, но по-важното е неудобството. — Жената прикри спомена за неловкото положение, като сложи ръка на устата си. За някои жестът можеше да е престорен, но на Тувал напомняше за осъзнато страдание.

— Жалко, че не съм бил там. Щях да ви спестя неприятностите.

Смехът на русокосата прозвуча като звън на коледни камбанки. Скромният и загрижен човек отново отбеляза точка. Когато го погледна, в очите й се четеше повече интерес.

— Гост ли сте на хотела?

— Не. Минавах оттук с колата и телефонът ми иззвъня. Нямам, устройство „свободни ръце“ и затова спрях. Надявам се, че нямате нищо против да използвам паркинга ви за няколко минути. Вече щях да съм потеглил, ако не бях забелязал фаровете на колата, за която ви казах.

— Няма проблем. Хубаво е, че си направихте труда да дойдете да ми кажете. Много хора не биха го сторили.

— Вярно — съгласи се Каин, тъй като се мислеше за уникален, — но не е ли тъжно, че хората живеят, без да си подадат ръка?

— Да. — Жената кимна. — Не срещам много добри хора като вас.

Ах, приятна дума. Тувал също смяташе, че блондинката е добра. За жалост той имаше съвсем други причини за мнението си. Преценката му се основаваше на присъдата на твореца, строител на костници в него. Изпитателният му поглед беше не по-малко пронизителен от рентген. Младата жена имаше изящни скули. Може би беше възпълничка, защото Каин не можеше лесно да определи хубавите линии на костите, които обожаваше. Той погледна ръцете й — тънки, с дълги пръсти и лъскав маникюр. С удоволствие би съхранил такива съкровища. Той бавно проследи с поглед всеки пръст.

Тя видя, че я оглежда, и се размърда неспокойно. Явно се почувства неудобно. Каин се престори, че се сепна, и й предложи стеснителна усмивка.

— Извинете. Хванахте ме да ви гледам, но… имате красиви ръце.

— Ръцете ми? — Русокосата не знаеше какво да отговори, но беше поласкана и несъзнателно стисна купчината листа с едната си ръка, протегна другата и я погледна. Тувал се наведе над нея.

— Дано не мислите, че ви омайвам с изтъркани комплименти. Говоря истината. Ръцете ви са прекрасни.

— Благодаря. Много мило, че го казвате.

Гласът й стана дрезгав и привлекателен. Хубавицата се закашля и погледна към кабинета, сякаш проверяваше дали оттам неодобрително я гледа шефът й. Или хотелската управа се мръщеше на впечатлението на безсрамие, което тя създаваше, или наистина беше наивна, както изглеждаше. Служителката дискретно пъхна ръце под тезгяха. Розовите й бузи заприличаха на захаросани ябълки.

— Съжалявам, че ви поставих в неловко положение — рече Каин. — Нямах намерение да го правя.