Мат Хилтън - Жътваря

— Не, всичко е наред. Не се чувствам неловко. — Въпреки думите страните й поруменяха още повече. Тя наведе брадичка към гърдите си, поколеба се и после се засмя.

Тувал се засмя заедно с нея.

— Вижте, смутих ви. Съжалявам. Моля ви, приемете извинението ми.

Той протегна ръка и жената инстинктивно я стисна.

— Извинението ви е прието — продължи да се усмихва тя.

Каин бавно пусна ръката й и си позволи да прокара пръсти по дланта й, удължавайки усещането. Една от човешките му слабости беше пълната липса на съпричастност. Той обаче компенсираше липсата на състрадание със сетивни способности. Не беше в състояние да обича, но му харесваше да докосва жените.

Съхраняваше усещането в някое далечно кътче на съзнанието си и по-късно си го припомняше. Ако не можеше да вземе ръцете й, поне щеше да запази спомена за възприятието от докосването и да си го представя, когато поиска. И засега мисълта беше достатъчна. Най-важната задача в дневния му ред беше да си разчисти сметките с крадеца. След това, ако всичко минеше добре, както сигурно щеше да стане, можеше спокойно да се върне в хотела и да вземе ръцете като автентични трофеи.

Той най-после отстъпи назад и махна за довиждане.

— Е, най-добре е да тръгвам. Отнех ви прекалено много време.

— Няма проблем, господине. Честна дума.

— До скоро. И още веднъж съжалявам, че ви поставих в неудобно положение.

— Да, до скоро. — Младата жена вдигна ръка инстинктивно и спря, докато махаше, а после се засмя и продължи.

Каин й отправи най-скромната си усмивка. Намигването му беше изпълнено с обещание.

Той тръгна към изхода. В старите холивудски мюзикъли Джийн Кели и Фред Астер биха вървели, полюшвайки бедра, пъхнали ръце в джобовете и подсвирквайки си весело, преди да се обърнат да я хванат, че ги наблюдава. Тувал не беше толкова претенциозен и докато излизаше, само погледна през рамо. Това беше достатъчно да потвърди, че тя го гледа. В очите й имаше нещо повече от лек интерес. Той й махна отново и блондинката му отвърна. Лицето й разцъфна в широка усмивка. Подражавайки на Астер, Каин отвори демонстративно и със замах вратата и излезе.

Докато вървеше обаче, престана да се усмихва и се намръщи. Постигането на целта да изкара навън крадеца беше едно, но сега нямаше начин да го направи. Администраторката беше малко като мъждукаща електрическа крушка, но пак имаше достатъчно мозък да си спомни мъжа, подмамил клиента на паркинга, преди да бъде жестоко накълцан.

Не се самообвиняваше често, но разбра, че е допуснал грешка. „Не трябваше да флиртувам с нея. Трябваше само да вляза, да разкажа историята си и да се махна оттам, по дяволите, флиртувайки с кучката, я принудих да огледа добре лицето ми. Глупав Каин, глупав. Ако премахна крадеца сега, тя ще ме опише пред полицаите. А е неприемливо.“

Беше изложил на риск самоличността си заради флирт с хубава жена. Не беше умно, когато си най-продуктивният и неразкрит сериен убиец в САЩ.

И нещо още по-лошо, сега вече не беше необходимо да подмамва крадеца навън. Докато служителката на хотела проверяваше в книгата, Тувал видя как пръстите й посочиха номера на стаята на собственика на джипа. Защо да си прави труда да го причаква в засада на открития паркинг, когато можеше да се качи горе, да почука на вратата и да го извика по име.

Време беше за втори план.

Каин се обърна, но всички следи от Астер бяха изчезнали от леката му походка. Отново се отправи към входа, започна да диша задъхано за ефект и с престорена настойчивост нахлу в хотела. Младата жена затваряше книгата и посягаше към телефона. Слава Богу, не вдигна слушалката. Стреснатото й изражение представляваше смесица от удоволствие и съжаление, когато Каин дотича до рецепцията и сложи длани на плота.

— Здравейте. Пак съм аз.

Блондинката все още изглеждаше стъписана. Видимо се опитваше да възвърне спокойствие, но постигаше само изцъкления поглед и отворената уста на надуваема сексиграчка. Не че Тувал имаше опит в тези неща.

— Не сте се обадили на собственика на джипа, нали? — задъхано попита той и когато жената поклати глава, продължи: — Изглежда, прибързах да дойда да ви кажа за фаровете. Докато съм бил тук, собственикът трябва да е излязъл и да ги е изгасил.

— Изгасени ли са сега? — повтори тя.

— Да. Предполагам, че има друг изход от хотела. Не видях някой да излиза, докато бях тук.

— Има няколко изхода. Може да е минал през някой от тях. — Книгата все още беше до нея и русокосата я отвори с професионална сръчност, а после кимна. — Да, стаята му е отзад, затова може да е слязъл по задното стълбище. Видял е колата от стаята си и е забелязал, че фаровете са включени.