Мат Хилтън - Жътваря

Лежеше на меко легло и мърдаше затоплените си крака на струята на монтирания на стената климатик. Току-що изкъпан и облечен в дрехи, които не лепнеха от пот, той беше нов човек. До него на леглото се бе отпуснало неподвижно тялото на добрата самарянка, която го беше завела там.

Тя, разбира се, беше мъртва, а не спеше спокойно, както позата й предполагаше. Косите й бяха разпилени на възглавницата като купчина царевица и закриваха безучастните черти на лицето й. Тувал я беше положил нарочно така, за да не може неестествената й бледност да издаде играта.

— Много ще ти бъда благодарен, ако лежиш там като добро момиче — рече той. — Все едно спиш след бурен купон. Повярвай ми, купонът наистина беше бурен и определено заслужаваш да подремнеш.

Каин се гордееше с умението си да прикрива следите си. Затова беше останал най-продуктивният, неразкрит сериен убиец в Съединените щати. Ето например Джордж и Мейбъл. Той нагласи експлозията така, че и двамата да бъдат овъглени, и само някой изключително решителен следовател да се досети, че са били убити. Идеята беше, че Мейбъл не е внимавала с печката, когато е приготвяла вечерята. Или експлозията, или последвалият пожар щяха да прикрият факта, че на Джордж му липсват два пръста, а крайниците на съпругата му са натрошени.

Най-драматичното обаче не бяха пламъците и осакатяването на труповете, а майсторлъкът. Каин беше увеличил оборотите на климатика, така че засилващата се миризма да не предупреди някого твърде скоро. И беше завил жената с юрган до брадичката. Това щеше да разубеди мухите месарки, докато търсеха разлагаща се плът като развъдник за потомството си. Когато размножаването на насекомите направеше вонята непоносима, той щеше да бъде далеч от тук.

Юрганът служеше за три цели. Попиваше кръвта, изтичаща от трупа, и щеше да поеме много повече, преди да проличи. Освен това скриваше дясната ръка на жертвата, от която липсваха три пръста. В идеалния случай Каин би предпочел да занесе тялото в хранилището си в Долината на Ювал, защото под бялата си като алабастър кожа жената имаше изящно оформени кости. В момента обаче нямаше нито време, нито желание за допълнителни развлечения. Трябваше да се задоволи с пръстите, отрязани от ръката й. Можеше лесно да ги скрие в джоба на анорака си, да ги пренесе и да ги остави следващия път, когато посетеше тайното си място.

Имаше чувството, че се подготвя за училищен пикник. Беше увил пръстите в целофан, пакетирани като кренвирши за закуска, и ги бе сложил в пликчето с палците на Джордж. Когато му останеше време, щеше да изстърже плътта и да запази само костите. Предпочиташе ги така, без излишния товар от разлагащо се месо. Засега можеше да се задоволи да докосва сувенирите през опаковката, без да се страхува, че ще изцапа ръцете си.

В другия си джоб имаше подобен пакет. Пръстите, взети от приятеля на жената, който любезно беше дал на Каин чисти дрехи и ключовете на фолксвагена си. Приятелят беше под душа, но не по-жив от любимата си. Заключен в банята от любопитни очи, той щеше да остане неоткрит там колкото и момичето.

Тувал най-после стана. Пружините на леглото изскърцаха, протестирайки срещу преразпределението на тежестта. Скърцащо надгробно слово за жената, която хлътна по-надолу в дюшека.

— Иска ми се да остана още и да побъбрим — рече Каин, но тя не реагира. — Обикновено не съм човек, който използва момичетата и после изчезва, без дори да им благодари, ала трябва да свърша нещо важно, а времето лети.

Той седна на ръба на леглото, откъдето пак се разнесе скърцане, и нахлузи дебели туристически чорапи. Имаше болезнени мазоли на ходилата, но чорапите донякъде помагаха. Тувал пъхна краищата на джинсите си в чорапите и обу дебели ботуши с връзки. След това взе лекия анорак, съдържащ сувенирите му, и го облече върху карираната си риза. Черната бейзболна шапка с емблема на белоглав орел завърши ансамбъла.

Спря, за да се възхити на образа си в голямото огледало на вратата на банята. Русата коса и светлозелените очи му придаваха момчешки вид, който му печелеше симпатиите на дамите.

— Здравейте — усмихна се той на отражението си. — Кой е този убийствено красив мъж?

Тувал се върна в стаята. Беше олицетворение на типичен колежанин. Сега обаче приличаше повече на турист като хилядите други, които всеки ден минаваха по магистралата.

Преди да излезе, избърса всички повърхности, които беше докосвал, както и всички останали, които не си спомняше дали е докосвал. Избърса дръжката на вратата с парче плат и после го уви около нея, за да не остави пресни отпечатъци.