Джеф Абот - Адреналин

— Отвори я — заповядах.

— Вратата се отваря само отвътре.

Той беше прав. Нямаше дръжка.

— Добре.

Блъснах два пъти чернокожия в лавиците на килера и разбих главата му. Той загуби съзнание. Погледнах през прозореца. Нямаше следа от червенокосия. Той щеше да дойде след няколко минути или да се обади на приятелите си, които сигурно бяха влезли в конюшнята и се чудеха защо не отговаря.

Отворих чантата си, извадих пластичен експлозив и започнах да го поставям на вратата.

Взривът беше по-скоро светлина и блясък, отколкото топлина. Едуард извика и залитна назад. Мила извади палката от гърба си. Първият удар охлузи челюстта на Едуард. Ръбът на палката разкъса кожата му. Мила замахна отново, като се прицели в гърдите му, но той хвана ръката й и жестоко я изви. Тя заби другата си ръка в лицето му. В този момент обаче Ясмина я удари и Мила падна на колене. Едуард сграбчи Мила за косата, изплю се в лицето й, блъсна два пъти главата й в масата и изтръгна палката от ръката й.

Задъхана и издаваща звуци, подобни на котешко мяукане, Ясмина стовари палката върху главата на Мила, която падна на персийския килим.

— Тя ме нарани — каза Едуард. По лицето му се стичаше кръв и капеше върху ризата.

Мила вдигна глава и Ясмина насочи пистолет към нея. Тънките й устни, едната от които беше шита, потрепнаха и после отново се изопнаха в права линия. Ръката й леко потрепери. Очите й бяха безизразни. Предишната й самоличност беше изчезнала и се бе заменила с празната черупка. Стомахът на Мила се сви.

— Стани — заповяда Ясмина.

Тя бавно се изправи.

— Къде е Сам Капра? — попита Едуард.

— Отиде да търси жена си.

— Успяла е да избяга? Трябва ли да повярвам на това?

И ти дойде сама да се изправиш срещу нас? Моля те. На глупак ли ти приличам?

— Не изглеждаш много умен — отвърна Мила.

— Тук ли е Сам Капра?

— Не. Дойдох сама.

— Кои са хората, за които работиш? От ЦРУ ли са? Или от МИ5? От кои си?

— Не си толкова голям късметлия. Ние сме по-лоши. Съсредоточени сме в целта си. Не знаеш как да се бориш с нас.

Той я зашлеви с опакото на ръката си. Мила не помръдна и силата й, изглежда, го вбеси.

— Не се пречупвам, жалък изрод! — дрезгаво промълви тя.

— Ще видим. Ясмина, вземи я с нас. Къде са пазачите?

— Отидоха да приемат доставка в конюшнята.

Едуард се вцепени.

— Върнаха ли се?

— Не.

— Обади им се. Ти идваш с мен. — Сграбчи Мила, опря пистолета в гърлото й и я повлече по коридора.

— Приятелят ти Пит — каза Мила. — Когато го убих, хленчеше като безпомощно бебе.

Едуард не забави крачка.

— Направила си ми услуга.

— А, да, ти уби своите хора в пивоварната. — Тя извърна глава и се изплю в лицето му. Той я блъсна в стената и жестоко заби юмрук в корема й.

— Опитваш се да ме забавиш. Няма да стане.

— Знам какъв си. Работеше с робовладелец. Не си по-добър от него.

— Не ти харесва, че Пит беше робовладелец? — засмя се Едуард. — Когато приключа с теб, ще си изпяла всички тайни за кого работиш, и ще продам задника ти на един мой познат. Не си прекалено стара, за да бъдеш пречупена и вкарана в занаята.

— Не се нуждаем от нея — каза Ясмина, която ги настигна и насочи пистолета си към челото на Мила.

— Съжалявам те — каза Мила и ръката на Ясмина потрепери. — Времето може да поправи онова, което са ти направили. Познавам хора, които са преживели по-лоши неща от теб, и са се възстановили.

— Едуард ме освободи.

— Ако под промития ти мозък е останала частица от Ясмина Заид, знаеш, че това не е вярно.

— Аз съм онова, което винаги съм искала да бъда — свободна от баща си — заяви Ясмина, но устните и ръката й трепереха.

— Заменила си един тиранин с друг.

— Не я застрелвай — заповяда Едуард. — Искам да говоря с нея. Пазачите съобщиха ли за някакви проблеми?

— Няколко коне са излезли от конюшнята. Прибират ги.

Той се намръщи.

— Това не ми харесва.

Ясмина опря пистолета във врата на Мила и я бутна към закачалка на стената. Едуард я отмести, натисна копче и отвори врата. На слабата светлина се виждаха стълби, водещи надолу.

— Чърчил е смятал да използва имението като база за съпротива, ако се наложи — каза Едуард. — Съпротивата дойде, само че не такава, каквато той си я е представял.

Той блъсна Мила вътре.

Пластичният експлозив беше мек като глина и за миг си представих, че играя в калта край река в Тайланд с брат ми Дани, когато бяхме малки.

Чух стъпки зад гърба си.