Джеф Абот - Адреналин

Братята кимнаха.

— Добре. Скоро ще се върна с пикапа ви. Бъдете послушни.

Излязох на паркинга и се обадих на Мила:

— Готов съм.

— Влизам — отвърна тя.

Мила беше влязла в имението, като бе показала фалшива карта от Скотланд Ярд. Новинарските екипи, които бяха там предишната вечер, си бяха отишли.

Тя стоеше във фоайето, след като я беше приела икономка с жълтеникаво лице на име госпожа Кросби, която имаше скръбно изражение и държеше носна кърпа.

— Двама полицейски инспектори си тръгнаха преди малко… — каза тя.

Мила се поклони учтиво.

— Извинявам се, че ви безпокоя в такъв тежък момент, но работя в компютърната криминалистика и ми трябва достъп до компютрите на господин Заид. Искаме да видим с кого е поддържал връзка и дали някой го е заплашвал.

— Господин Заид беше добър човек — рече госпожа Кросби. — Не заслужаваше това, което му се случи.

— Отдавна ли работите за него?

— Да, и аз, и съпругът ми. Тук сме от трийсетина години.

— Извинете — чу се глас отвъд фоайето и госпожа Кросби веднага млъкна.

Мила се обърна и видя Ясмина и Едуард, които излязоха от кабинета. Мила с нищо не показа, че ги е виждала и преди, но стомахът й се сви.

— Здравейте — каза той. — Аз съм Едуард Максуел, консултант по охраната на господин Заид. Мога ли да ви помогна с нещо?

Икономката увиваше около пръста си копринената кърпа.

„Страхува се — помисли си Мила. — Уплашена е до смърт.“

— Надявам се — отговори тя. — Аз съм инспектор Мила Смит от Скотланд Ярд.

— Простете ми, но не съм чувал за инспектор от Скотланд Ярд с руски акцент.

— Аз съм натурализирана гражданка и съм омъжена за най-големия почитател в света на „Манчестър Юнайтед“. — Мила се засмя учтиво. Едуард стисна ръката й и се усмихна.

— Госпожо Кросби — обърна се той към икономката, — всичко е наред. Ще помогна на инспектора. Не знам защо полицията се интересува толкова много от сърдечния удар на господин Заид.

— Не сме убедени, че е било сърдечен удар — тихо каза Мила.

Едуард не показа реакция. Госпожа Кросби тихо ахна.

— Мисля, че ще бъде най-добре да се приберете вкъщи, госпожо Кросби. Освен ако инспекторът не иска да говори с вас.

— Не, няма да е необходимо — рече Мила. Все едно имаха уговорка да няма външни лица на бойното поле.

Едуард пристъпи към Мила, която се постара да не гледа белега му с формата на въпросителен знак.

Икономката кимна и излезе.

Ясмина не се усмихваше и не говореше. Не погледна и госпожа Кросби.

Мила изчака, докато чу дрънченето на ключовете на икономката и затръшването на вратата.

— Трябва ми компютърът на господин Заид.

— Опасявам се, че не мога да ви позволя достъп до компютъра на господин Заид — с леден тон заяви Едуард. — Там има поверителна информация за бизнеса на „Милитроникс“.

— Разбирам, но имам съдебна заповед — отвърна Мила и бръкна в чантата си.

Смъкнах шапката над очите си, приближих се до портата и прокарах електронната карта през процепа.

Портата не се отвори. Може би хората в къщата бяха заети да се разправят с Мила и да потвърждават историята й. Или да се бият с нея.

— Кой е? — изграчи глас от високоговорителя до електронното табло.

— Изпраща ме Алек от „Синият лъв“ — отговорих аз с най-добрия си английски акцент. — Той нямаше време да донесе храната за конете на господин Заид вчера, затова аз я нося сега. — Не гледах към камерата, а се бях втренчил в тетрадка с подробности за доставките. Нямаше да предам храна за коне, а история за пазача, който вероятно беше нервен, тъй като бяха убили шефа му. Но за подчинените е характерно да вярват на очите си и затова носех шапката и карах пикапа с емблемата на „Синият лъв“ и бях казал правилното име.

Последва десет секунди мълчание.

— Ще те посрещнем пред конюшнята. Чакай там.

— Няма да се забавите, нали? Имам и други доставки.

— Ще се видим там.

— Благодаря.

Портата се отвори и аз вкарах пикапа в имението.

Мила хвана пистолета си, но усети, че Едуард пристъпва напред. Вдигна глава и видя, че той е насочил пистолет към нея.

— Хвърли чантата — заповяда Едуард. — Ти не си от Скотланд Ярд. Не могат ли да намерят британско маце за ролята на полицайка?

— Не.

— Едуард… — започна Ясмина.

— Един момент, любов моя. — Той се втренчи изпитателно в Мила. — От кои си? От шайката на Сам Капра?

— Да. — Пръстите на Мила внимателно натиснаха бутон на малко устройство до пистолета в чантата й. Тя започна да брои наум.