Джеф Абот - Адреналин

Сложиха белезници на китките ми, оковаха глезените ми и ме завлякоха в микробуса си. Блъснаха ме вътре. Хауъл седна срещу мен и прегледа раните ми. Пръстите му опипаха главата, гърба и рамото ми.

— Господи, Сам, много си зле — отбеляза и нареди на двете си кученца да обработят местопрестъплението. Вратата на микробуса се затвори и останахме сами.

— Трябва ми лекар — заявих очевидното.

— Ще получиш, ако ни сътрудничиш. Как разбра, че Огъст е в Холандия?

— Видях го, когато попречих на един тип да го застреля в машинния цех. Не позволих на двама близнаци психопати да застрелят и теб. Не ми благодари. — Долавях мириса на кръвта си, който се беше просмукал в дрехите ми. Никой не се беше погрижил за раните ми. Бях поразен с електрошоков пистолет и после упоен. Крайниците ми бяха натежали и сякаш откъснати от костите и плътта.

— Огъст беше изпратен у дома, защото го раниха. Радвам се. Мисля, че той щеше да повлияе на преценката ми за теб. Той ти е приятел и не ми е полезен в това отношение.

— Мога да ти обясня всичко. Донякъде.

— Слушам.

Поех си с усилие дъх.

— Действам под прикритие.

— Правителствата и полицейските агенции дават прикритие. Ти си се представял за друг и това е нарушение на закона, Сам.

— Моля те, искам да говоря с агентите от Лангли. Онзи тип Едуард, който отвлече Луси, пренася някакви незаконни оръжия.

— Той ли стреля по нас, когато дойдохме?

— Да. Не знам. С микробус ли беше?

— Не видяхме да заминава микробус. Мъж в ауди стреля по нас.

— Ауди. Той е бил. Моля те, повярвай ми. Обади се на пристанищните власти. — Едуард обаче нямаше да използва Ротердам, не и когато положението беше напечено. Щеше да изнесе оръжията от Франция, Белгия или Испания. — Ще ти кажа какво имаше в пратката на фамилията Лин. Можеш да я спреш. Свържи се с Лангли и поискай пълномощия. Ще им разкажа всичко…

— Може би агентите в Лангли не желаят да говорят с теб, Сам, а само искат да се разкараш и да престанеш да бъдеш трън в очите им.

Преглътнах.

— Онова, което ти казах за Луси, е истина. Моля те. Тя беше тук…

Хауъл вдигна ръка.

— Ще ти предложа сделка, Сам. Искам да я обмислиш внимателно, защото в момента животът ти е в моите ръце. Ако отговорите ти не ми харесат, ще ти тегля куршума и ще приключим. Имам разрешение да правя с теб каквото сметна за необходимо.

— Фирмата няма да ти позволи да ме екзекутираш. Те искат да разберат какво знам и за връзките, които си създадох тук. Искат информация и аз я имам.

— Фирмата още не знае, че съм те хванал, Сам. В момента ние с теб пишем историята. Ти беше намерен в сграда, пълна с трупове.

— Жената и единият мъж имаха татуировки като на онзи тип в Бруклин, който се опита да ме убие. „Новем солес“. Ти ме попита за това и ето ги тук.

Хауъл се втренчи в мен и прокара пръст по брадичката си.

— Ти ли ги уби всичките?

— Не! Едуард ги уби, защото вече не му трябваха.

Той скръсти ръце и ме погледна с гняв, какъвто не бях виждал в очите му, откакто бях затворник в Полша.

— Мисля, че ти си единственият оцелял, Сам, и тези хора са ти били колеги. Помогнали са ти да взривиш офиса в Лондон и да избягаш от Ню Йорк. Мъжът в Бруклин може да ти е донесъл пари и документи и ти да си го убил.

— Той се опита да ме убие. Тези хора го изпратиха — възразих и после се зачудих — Едуард или Луси? Сигурно Едуард беше изпратил убиеца. Луси ме остави да живея два пъти.

— И къде е красивата госпожа Капра?

— Тя ме порази с електрошоков пистолет и избяга. Виж гърдите ми. Имам обрив.

Хауъл разгърна ризата ми и огледа белезите от иглите.

— Значи тя работи с тези хора. Боже, а ти настояваше, е невинна! — Тонът му беше подигравателен.

— Аз съм добър съпруг. Не предполагах, че съпругата ми е предателка или престъпничка. Видях как Едуард я отвлече. Тя спаси живота ми два пъти.

— Мисля, че и двамата работите с тази групировка или банда. Луси се е свързала с тях и после е покварила теб. Обичам най-простите обяснения.

— Защото си прост, а животът е сложен. И тази история е сложна. Не разбирам защо Луси постъпва така.

— Къде е бебето ти?

Погледнах коленете си. Не знаех какво да отговоря. Не исках Хауъл да знае, че Луси ми е предложила детето срещу мълчанието ми. Мълчание, което вече бях нарушил. Вдигнах глава.

— Луси е изгубила бебето.

Той ме гледа дълго и изпитателно.

— Къде е Луси? Къде би могла да отиде?

— Не знам, но смятам да я намеря и да разбера истината.