Джеф Абот - Адреналин

— Имам нещо ценно.

Жената го погледна строго.

— Аз съм… шеф на Сам. Влез.

Тя отвори вратата и Пит влезе, препъвайки се. Жената затвори и дръпна завесите.

— Господи! Благодаря ти. Би ли ми дала нещо за пиене?

Тя отиде до бара и наля чаша джинийвър. Пит се намести на високо столче и го изпи. Алкохолът опари изранените му венци.

— Сам изби зъбите ми — каза той като хленчещо дете.

Жената остана от другата страна на бара и му наля още едно питие.

— И въпреки това си дошъл тук.

— Сам имаше подкрепления. Не може да нахълташ в бар и да си тръгнеш въоръжен до зъби. — Той изгълта и втората чашка. В тялото му разля топлина.

— Казвам се Мила и не предлагам нищо в замяна. Кажи ми къде е Сам.

Пит изплю кръв върху бара. Догади му се.

— На този свят няма нищо безплатно. — Наля си още джинийвър и го изпи.

— Болката е безплатна. — Мила вдигна малка черна палка, която се разтягаше колкото дължината на човешка ръка, и удари силно носа и устата на Пит. Той изкрещя от болка и чашата се строши в лицето му. Замахна слепешком към жената, но не я улучи. Тя прескочи бара и започна да го удря с прецизност, съперничеща на хирург между нерва и кръвоносния съд, водещ към болната тъкан. Пит почувства, че носът му се счупи на втория удар. Наведе се и се опита да хване дребното й тяло, но тя разби коляното му. Въздухът излезе от белите му дробове.

Тя стисна тестисите му и агония замени дишането му. След това жената удари с чело счупения му нос и Пит се простря на пода.

Кичур руса коса, изцапан с кръвта му, беше залепнал между очите й. Беше се задъхала.

— Не мърдай — заповяда Мила. — Не вдигай ръце. Не прави нищо, само дишай и слушай.

Пит се подчини.

— Знам какво си направил на жените в машинния цех прошепна тя. — Знам какъв си. В миналото ти щеше да бъдеш капитан на кораб с роби или нацистки комендант, който пребива до смърт работниците. Замесен си от същото развалено тесто. Много добре те познавам.

Пит стенеше и се гърчеше. Мисълта, че вече няма да се движи добре, прониза главата му наред с болката.

— Подът на бара е бетонен. Стените са звукоизолирани. Това не е случайно. — Мила прокара върха на сгъваемата палка по разбитото му коляно. — Ще ми кажеш каквото искам или ще те изнасиля с палката.

Смразяващ ужас сви сърцето му. Той я погледна и в проблясък видя на лицето й всички жени, които беше продал. Покрай рамото й съзря портрета на Червения принц и пръските боя по лицето му. Забеляза и пръските от собствената си кръв върху бара.

— Разбираш ли? — попита тя.

— Д-да.

— Къде е Сам?

Пит избъбри адреса на пивоварната и как се стига дотам. Мила придвижи палката към слабините му.

— Моля те, моля те…

— Млъкни. Ти не можеш да искаш милост. Това е човешко отношение, а ти си човек само като биологичен вид. — Тя се изправи. Пит хлипаше, държеше коляното си и стенеше от болка. — Стани.

— Не мога, кучко.

— Ще трябват десет души като теб, за да стане един истински човек. Прострелял си в прасеца едното молдовско момиче, когато се е съпротивлявало. Знам, защото то ми каза. То успя да стане. Искам само да проверя дали си корав като онези жени. Стани или ще завра палката в жалкия ти задник. Десет, девет, осем…

Пит се изправи на две, като се олюляваше и трепереше от болка и гняв.

— Виж, аз не съм виновен. Това е само бизнес… Трябваха ми пари. Родителите ми са болни…

— Млъкни. Ти си Пит Танака. Не познаваш баща си, а майка ти е мъртва курва. Не ми пука, че в момента те боли. На никого не му пука. Ти си направил избора си в живота. Хленченето ти ме отегчава.

От очите му потекоха сълзи.

— Казах ти, че мога да ти дам информация…

— Момичетата, които си изпратил в Израел, Британия, Испания и Африка, не получават милост. Те не сключват сделки. Не ги предават на полицията. Използват ги и после ги убиват. Изнасилват ги по двайсетина пъти на ден.

— Моля те…

— Мисля, че трябва да знаеш какво е усещането. Да те заведат в тъмна стая и да съзнаваш, че си там само за да бъдеш употребен, наранен и да не се държат с теб като с човешко същество.

Пит се вкопчи в месинговия парапет на пода пред бара и го стисна в агония. Плачеше.

Мила извади телефон от джоба си и набра номер.

— Ало? Надя?

Пит си спомни, че Надя е името на едното момиче, червенокосото.

— Той е при мен. Кракът и носът му са счупени и е пребит. Няма да се измъкне от вас. Няма да ви нарани. Искате ли да го доведа? Можете да правите с него каквото пожелаете. — Последва дълго мълчание. — Сигурна ли си? Това може да ви накара да се почувствате по-добре. Не. Хубаво. — Тя затвори. — Жените не искат да те виждат. Те са по-добри от теб. — Мила повдигна рамене и прибра палката.