Джеф Абот - Адреналин

— Защо ме оставяш жив?

— Откраднах три години от живота ти. Това е обезщетение. — Гласът й трепереше.

Брачният партньор винаги разбира. И Огъст, и Хауъл го бяха казали. Брачният партньор винаги разбира, когато в дома има предател. Аз не бях разбрал.

— Тази причина не е достатъчна. Защо?

Луси сигурно имаше друга причина, която се основаваше на предимството й.

— Не бъди неблагодарен.

Замислих се за трите години, които бяхме прекарали заедно и как всяка дума и всяко действие бяха режисирани да я предпазят.

— Обичала ли си ме някога? — Беше ми неприятно да й задам този въпрос, защото това нямаше значение. Сега Луси не ме обичаше. Въпросите изразяват чувства. Бях загубил три години от живота си, сякаш бях изхвърлен на безлюден остров или окован в затвор. Единственото, което имаше значение, беше детето ми, не себелюбието ми.

— Сигурно, защото все още дишаш.

Тя погледна покрай рамото ми. Към прозореца. В същия миг се разнесе стрелба. Луси блъсна вратата и я заключи. Заклатушках се към вратата и започнах да ритам ключалката, опитвайки се да я разбия. Изстрелите спряха. Надникнах през прозореца. Появи се микробус, от който слязоха трима души.

Единият беше Хауъл.

Пит паркира микробуса на странична улица и се запрепъва покрай Принсенхрахт. Спомни си как се разхождаше, хванал майка си за ръката, преди тя да отиде на работа и да коленичи пред отвратителни непознати. Той мечтаеше да живее в някоя от тези хубави къщи покрай канала, който блести на утринната светлина. Искаше да стане велик художник и да има ателие покрай Принсенхрахт или Херенхрахт. Това така и не се случи и сега беше ясно, че никога няма да стане.

Повечето прозорци бяха тъмни, но апартаментът над „Де Роде Принс“ светеше.

Той стигна залитайки до бара. Как се казваше барманът? Хенрик. Щеше да помоли да види Хенрик. Може би той беше управителят и живееше над заведението.

Нещата се бяха объркали прекалено много. Информацията за Едуард можеше да купи пътуване на Пит. Щеше да отиде на някое спокойно място като Панама или Хондурас, на топло, под ясно синьо небе и хлабави закони, с много момичета, които да прехвърля с кораби в бардаци в Щатите и Канада. Щеше да започне отначало. Винаги можеш да започнеш отначало, когато си способен.

На прозорците и вратата бях спуснати тежки кадифени завеси. Пит почука на вратата. Веднъж, плахо. Не искаше да привлича вниманието на полицията. Не забеляза, че малка камера, скрита във входа, наблюдава движенията му. Похлопа отново, този път малко по-силно, и много се изненада, когато завесата на предната врата леко се разтвори. През стъклото в него се втренчи жена и Пит пак се изненада, когато по гърба му полазиха ледени тръпки. Странно, нощта не беше студена. Може би губеше кръв.

Самсън ме изпрати. Той се нуждае от помощ. Моля ви.

Жената го преценяваше. Беше хубава, може би трийсетинагодишна, но невинаги пречеше, че е малко по-стара. Русокоса, дребничка. Въпреки че изпитваше болка, той я огледа по навик, сякаш можеше да му донесе пари. И после си я спомни. Беше я видял в бара, когато пи бира със Сам, и се бе пошегувал, че тя е просто малко число.

— Не познавам никакъв Самсън и барът е затворен. — Жената говореше със съвсем лек източноевропейски и британски акцент. Думите й бяха категорични и точно отмерени. Акцентът й му хареса. Беше свикнал да слуша развален английски със славянско произношение, обикновено в умоляващи писъци. Пит знаеше как да се справя със славянските момичета.

— Не ми пука, че е затворен. Искам да говоря с Хенрик или управителя. Имам информация за продан. — Той си спомни името, което Самсън беше използвал в таверната „Шевалие“ в Брюксел. — Роджър Кадет. Него искам да видя или онзи, който работи с Роджър Кадет.

— Каква информация?

— Кого преследва Питър Самсън.

— Той не се казва Питър Самсън — рече жената. Сега вече тонът й определено не му хареса. Беше категоричен и нетърпелив. Пит си помисли, че кучката се нуждае от урок по уважение. — Викат му Сам.

— Няма значение. Той работи с теб, нали? С теб и хората в бара в Брюксел? Ще сключим ли сделка или не, кучко?

Тя му се усмихна.

— Да, мисля, че имам сделка за теб.

Пит понижи тон и изсъска:

— В момента твоето момче се бие с едни гадняри. Нуждае се от помощ.

— А ти искаш закрила от същите хора. Такива като теб са много предсказуеми.

Той не разбра какво означава това, но не го интересуваше.