Джеф Абот - Адреналин

Не можеше да е истина. Скочих от купчината и се приземих върху бетона.

Единият от двамата се беше върнал. Тупнах на три крачки пред него.

Той вдигна щурмова пушка, но не стреля, а изкрещя:

— Хвърли пистолетите!

Пуснах двата глока и паднах на колене. Ръката ми се изви зад мен към меча уакизаши.

— Горе ръцете! Да ги виждам!

Пръстите ми се увиха около дръжката на японския меч. Обърнах го и острието разряза тънкия ми кожен колан. Благодаря ти, Пит, че ти беше скучно и наточи меча, докато чакахме камиона на фамилията Лин пред нелегалната фабрика. Ако го извадех, мъжът щеше да го види. Престорих се, че дясната ми ръка е увиснала.

— Прострелян съм в ръката. Не мога да я вдигна.

Той направи крачка към мен.

— Кой си ти? Полицай?

— Да бе, полицаите идват по един. Не бъди идиот. Не съм полицай.

Чух хрущене на стъкло зад мен. Краката ми бяха в сянка. Единствената светлина проникваше от помещението с казаните. Човекът зад мен щеше да види меча всеки момент.

— Кой си ти? — отново извика първият мъж.

Другият беше на две крачки зад мен. На три. Едно, две…

Хвърлих се по гръб в разпръснатите стъкла и се претърколих. Якето ми ме предпази от острите ръбове. Мечът уакизаши прониза плътта до костта на крака на човека зад мен. Той изкрещя и мъжът с пушката се вцепени от изумление. Издърпах меча, размахаха го и разрязах бедрото на човека пред мен. Той изрева и политна назад. Куршуми осеяха пода, докато падаше. Никой от нас не е подготвен да бъде посечен с меч. За миг болката сигурно беше толкова силна и остра, че мъжът забрави да ме застреля.

Правилното решение е да не обръщаш внимание на болката.

Чух, че се приближава и някой друг. Боже, колко бяха? Започнах да ритам двамата, докато изпаднаха в безсъзнание. Извадих гранатата от якето си, активирах я и я пъхнах под ръката на единия.

Забързах по другата страна на палетата. Движех се безшумно и пренебрегвах болката.

Чух стъпки, които се приближаваха бързо. Някой паникьосано изстреля серия куршуми в прохода, оформен от палетите. Бутилките се строшиха и избълваха бира.

Чух, че някой коленичи на обсипания със стъкла под и измънка някакво име, а после избухнаха светлина и звуци като малка ярка бойна глава. Разнесе се рев. Забързах край ъгъла и видях мъж, но само един, който се гърчеше в стъклата, заслепен и оглушал от светлинната граната. Грабнах бирена бутилка и я разбих в главата му. Не се олюля. Вторият ритник в главата го простря в безсъзнание. Раменете ме боляха твърде много, за да замахна и да го ударя.

Бях извадил от строя дванайсет души. Едва се държах на краката си. Оставаше още един. Едуард. Проверих пистолетите си. Бяха празни. Единият мъж имаше пистолет с пълен пълнител. Взех го.

Изпълзях от пространството между палетите. Стъклата от бирените бутилки бяха като сигнал. Хрущяха под краката ми и издаваха позицията ми. Движех се колкото можех по-внимателно. Ушите ми кънтяха от експлозията и кръвта ми се лееше. Всичко ме болеше.

Луси. Вързопчето. Ясмина, младата жена, която бях изпратен да спася, мъжа, който беше откраднал семейството и живота ми. „Съсредоточи се. Не се предавай точно сега.“

Не чувах нищо друго освен хлипане на младата жена. Тя беше ценна за Едуард. Може би заповедите бяха да я пази на всяка цена.

И после гласът й се извиси в писък. Чух ехото от коридора вдясно.

Може би Едуард беше отишъл при нея и бе решил да отстоява позицията си близо до плячката си.

Хукнах по тесния коридор и протегнах ръка, готов да стрелям по всяка сянка.

Писъците на Ясмина утихнаха. Втурнах се в стара кръгла стая, облицована с камък. Миришеше на дърво и бира и се долавяше по-скорошен мирис на барут. Мракът беше синьосивкав и в единия край мъждукаше светлина. Имаше три врати. Най-далечната беше открехната. Отвътре се чуваше приглушен глас. Наострих слух да доловя думите.

— Не се страхувай. Прави каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. — Мъжки глас, тихо ръмжене, изпълнено с нетърпение и омраза.

— Баща ми е изпратил някой друг… — с треперещ глас каза Ясмина.

Промъкнах се по-близо до вратата.

— Тихо. — Познах гласа на Едуард от записа. Това беше човекът, който беше отвлякъл жена ми. — Той скоро ще дойде тук.

Точно така. В главата ми забучаха гняв и ненавист и аз отворих с ритник вратата. Видях ги на потрепващата светлина зад мен. Той се беше навел над Ясмина, която бе изкривила устни от страх. Седеше на легло, а Едуард беше заел позиция между мен и нея. Белегът — същински малък въпросителен знак — белееше до окото му. В ръцете си държеше пистолет.