Джеф Абот - Адреналин

— Моля те… моля те…

— Момичетата са по-добри и от мен. — Тя извади пистолет и простреля Пит в слабините. Болката беше невъобразима. Той изкрещя и започна да се гърчи, да вие и да драска с нокти по бетона.

Мила започна да брои бавно:

— Едно — Амстердам. Две — Амстердам. Три — Амстердам.

Пит ридаеше и трепереше на пода.

Щом стигна до осем — броят на младите жени, които беше спасила от него, Мила го застреля между очите.

Пит се разтресе, изсъска последния си дъх и се отпусна неподвижно.

Повече не го погледна. Извади телефона и се обади на Хенрик, който отговори на третото позвъняване.

— Искам да почистиш много сериозна мръсотия. Използвай сметището край летището и не отваряй бара, докато не ти кажа.

— Разбирам — отвърна той.

Тя отключи вратата, излезе, отново я заключи и забърза към колата си по тихите улици. Разтрепери се пет минути след като излезе от града. Мислеше за ужасените очи на Пит и погледа му, умоляващ за милост, която не можеше да му даде.

Запита се дали той някога се е замислял за очите на жените. Сигурно никога. Все едно.

Мила продължи да шофира и се зачуди дали Сам Капра още е жив и дали да му каже какво е направила. Реши да не му казва.

Усетих, че ключалката поддава. Блъснах вратата и я отворих. Гърбът ми беше облян в пот.

Побягнах бавно нагоре по стълбите. Чух далечни изстрели. Мъжете лежаха там, където ги бях оставил, с изключение на един. Той беше до стената.

Всичките имаха дупки от куршуми в челата.

Отидох в помещението с казаните. Пазачът, когото бях прострелял на стълбичката, лежеше до стълбите с дупка от куршум в челото.

Запрепъвах се по коридора към склада. Мобилните телефони все още бяха разпилени на пода. Видеоиграта беше останала включена и показваше празно бойно поле. Стоманената врата беше открехната и я отворих. Петимата, които бях затворил в хладилната камера, седяха прегърбени. Всичките бяха застреляни в упор.

Главата ми се замая. Едуард беше избил целия си екип.

Защо?

Забързах обратно към товарната зона. Миришеше на кръв и бира.

Можех да се предам на Хауъл и да му кажа за Луси.

И да се надявам, че ще ми повярва? Ако Луси вече беше изчезнала, нямах никакво доказателство. И той нямаше да ме пусне да избягам отново.

Нямаше да се предам.

Трябваше да се измъкна, без да ме видят.

Чух, че задната врата се отвори с трясък, и хукнах, или по-скоро се запрепъвах в опит да бягам. Втурнах се в широко отворените стаи и минах покрай мъртвите мъже. Прозорецът в тухлената стена гледаше към празно поле и полуразрушена вятърна мелница, първата, която виждах, откакто бях дошъл в Холандия.

Изтеглих се на прозореца, разбих ключалката и го отворих.

— Стой! Сам Капра! — Гласът на Хауъл проехтя като гръм от ясно небе.

Спрях, макар че не трябваше да го правя, и погледнах през рамо. Той беше насочил пистолет към мен. Зад него стояха двама мъже, които също ме държаха на прицел.

— Дръпни се от прозореца, Сам.

— Луси беше тук. Преди малко беше тук.

— Отдалечи се от прозореца и ще поговорим за това.

Хауъл ме искаше жив.

— Знам, че не ми вярваш, но тя беше тук. Дойдох да освободя заложница. И Луси е с тях. Ти беше прав. Аз грешах.

Гласът му беше безчувствен:

— Нека да поговорим за това, Сам. Ела и ми разкажи какво знаеш и ще я намерим.

Погледнах го, с неговия изгладен, безупречен костюм, очила със стоманени рамки и глас на сценичен актьор. Мразех го.

— Сам ще я намеря. Луси е жива. Загубила е бебето. — Не исках да ме разпитва за детето ми.

— Слез, Сам.

Щяха да ме застрелят и това беше последната покана.

— Как разбра къде съм?

Хауъл се изсмя:

— Информаторката ни в групировката на Лин не беше доволна, че си откраднал стоката им. Тя ни се обади. Открихме камиона с помощта на джипиеса, който крият в кабината. Предполагам как си разбрал за фамилията Лин. Онази вечер Огъст дълго се разхожда. — Той поклати глава. — Засрами се. Проваляш кариерата на приятеля си. Слез от прозореца, Сам, или ще те застрелям в гръб.

Прецених възможностите си за избор. Да ме застрелят или да скоча от прозореца, или да се предам. Нито една не беше добра. Хауъл нямаше да допусне да избягам отново. Щеше да ме завърже, да опре пистолет в слепоочието ми и да не ми даде дори живота-фарс в Бруклин. Щеше да ме върне в затвора, който не би трябвало да съществува, и да стана играчка в ръцете на отдел „Вътрешни разследвания“ на Фирмата.

Слязох от прозореца. Олюлях се и вдигнах ръце. Тримата се приближиха към мен, стиснали юмруци и насочили пистолети.